Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Христофор Караджов: Не съм убеден, че Илон Мъск разбира как трябва да бъдат променени социалните медии

Снимка: sbj-bg.eu

Колко важно е кой притежава социалните мрежи с голямо обществено влияние и възможна ли е пълна свобода на словото, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет.

„При мен конкретно това, което предизвика доста спорове беше, че аз не съм убеден, че Илон Мъск е човекът, който непременно разбира как трябва да бъдат променени социалните медии, за да се върне това ужасно свличане, което наблюдаваме вече от 10 години, че и отгоре, към все по-агресивна, емоционална, невъздържана дискусия. Защото той говори за Twitter като градски площад, говори за защита на свободата на словото, първият му туит, след като беше обявена тази сделка в понеделник на 25 април, той написа, че се надява, че дори най-злостните му критици ще останат в Twitter, защото това означава свободната реч, свободното слово, но още ден по-късно вече започна да се нахвърля срещу всички онези, които го критикуваха. И по принцип защитата на свободата на словото или цензурата отдавна се използва, за да се атакуват левицата или либералите от консервативна гледна точка. Защото не трябва да забравяме, че личности като Доналд Тръмп бяха отрязани от Twitter"

Свобода на словото и модерация

„Свободата на словото е прекрасна идея. Аз преподавам медийно право. В Съединените щати две свободи от петте са свързани със свободното изразяване в една или друга форма, и конгресът и правителството не може да я ограничава и в същото време имаме милион случаи, милион изключения и варианти, в които не само, че конгресът или правителството - властите най-общо, могат да ги ограничават, но и независимият съд ги подкрепя, обществото ги подкрепя, т.е. това не е някакъв абсолют. Затова, когато се говори за свобода на словото, не може просто да кажем "добре, моята свобода е абсолютно неограничена", защото е ясно, че не може да викаме "огън" в препълнения театър или киносалон, както е известният пример. Затова просто не съм убеден, че самият Мъск разбира на концептуално ниво, или на философско ниво, и на практическо ниво за какво става въпрос тук.

Проблемът всъщност не е в самите фалшиви новини, не в самата липса на модерация, защото модерацията е много трудна, което знае всеки от нас, който се е сблъсквал с автоматичното модериране на Facebook, където, ако сложиш грешната дума - мен са ме спирали заради това, че съм употребил думата "боклук" по отношение на човек, който споделя или се подиграва на кланетата в Буча. Този човек е боклук, нали, няма как да го определим по друг начин. Но този човек не беше спрян от Facebook, аз бях този, който понесе наказанието, защото моят епитет автоматично се хваща от тези ботове. Което е абсурдно като се замислиш. Ако има преглед на човек, който да погледне контекста, това не би могло да се случи. Но е невъзможно да има хора, които да преглеждат тези милиарди постове в социалните медии, така че всяка модерация неизбежно ще води до употреба на някакви такива автоматизирани алгоритми, на изкуствен интелект, който е доста несъвършен точно в разбирането на контекста и на цялата сложност на човешките отношения. Проблемът е виралността, проблемът е бързината, с която се споделят нещата, репостванията, които са автоматични, дори без човек много да помисли.“

Отворени кодове

„Той го споменава като нещо много положително, защото според него това ще изясни алгоритмите, по които се промотират определени постове. Но има и обратния момент, че отварянето на алгоритмите, отварянето на кодовете пък ще позволи на тези играчи, които искат да злоупотребяват със системата, вместо да ги налучкват както е в момента, те просто да ги използват и директно да пренапишат, да речем, кода на ботовете или да дадат някакви указания на живите хора тролове. Защото едно от нещата, които Мъск каза е, че той ще ограничи ботовете, което принципно е добре - да се уверим, че всеки, който участва в дискусиите по социалните медии, или конкретно в Twitter, е истински човек, а не някакъв автоматичен руски бот в някакъв сървър в Санкт Петербург. Но пък от друга страна когато алогоритъмът е ясен на всички, могат да бъдат написани програми, които да го използват точно от гледна точка на това да се промотират определени възгледи, определени теми, определени постове повече отколкото други. Така че това не е някаква панацея. Не знам с какво ще помогне и това да сложи бутон за редактиране, това не ми се вижда кой знае колко фундаментална промяна.“

Защо купи Twitter

„Според мен е някаква лична кауза. Защо Джеф Безос летя в космоса? Голямо его. За мен това е случаят тук. Той е либертарианец, приятел е с Питър Тийл, който е един от големите поборници за, от една страна, безконтролност на медиите, т.е. за свобода на словото, от друга страна пък той е сред хората, които се опитват да съсипят някои медии за неща, които са пускали, като помага те да бъдат съдени за клевета. Един от случаите беше с това как Питър Тийл финансира съсипването на един уебсайт - Gawker - заради едно секс видео на кечиста Хълк Хоган. Питър Тийл даде пари, за да бъдат съдени Gawker и намери съд във Флорида, защото когато нещата са онлайн има доста голяма избирателност къде може да бъде заведено делото според законите в САЩ, един съд във Флорида просто ги съсипа. Като присъди 100 млн. долара отначало, после беше намалено, мисля, на 40 и няколко милиона долара като щети в ползва на Хоган, които Gawker просто не можеха да платят и банкрутираха. Така че от една страна искаш свобода на словото, от друга страна го ограничаваш. За мен това е точно атака към мейнстрийм журналистиката, към утвърдените медии, това е, което виждам аз."

Много власт в един човек

„Това носи огромна опасност. В крайна сметка всичко е съсредоточено в ръцете или в съзнанието на един човек, този човек решава, че ще ходим на Марс, той има много успешна космическа компания. В един момент той започва да определя бъдещето на човечеството, което не е обсъждано с останалата част от човечеството. Защото, когато НАСА - добри или лоши, ефективни или неефективни, започват да влагат средства в полетите към луната, това се обсъжда в конгреса, в медиите. НАСА се финансират от данъкоплатците, т.е. има някаква отчетност, има някаква отговорност, има някакъв механизъм, по който тези големи проекти, големи решения все пак се контролират от данъкоплатците, от избирателите, от хората като цяло. Върху Мъск няма никакъв контрол, върху Безос няма никакъв контрол. Затова за мен е проблем, че Безос има такава влиятелна медия като Washington Post. Но може би като влияние и като последици, като способност да промотира или да потиска определени теми или възгледи, мисля, че социалните медии са много по-могъщи отколкото е Washington Post. Оборотът на Twitter не е много голям, мисля, че беше нещо от порядъка на 3.5 млрд. долара годишно, което е общо взето нищо. Но влиянието му е много голямо, защото това е арената, на която се хвърлят идеи, които се сблъскват с общественото мнение или с някакви трендове. Журналистите го следят, защото се вижда там кои са темите на деня, които са горещи, които са спорни. Т.е. има много голяма роля като trendsetter в обществото. И за мен е опасно, когато един човек го контролира. Плюс това този човек на практика има достъп до нашите предпочитания, до профили, до това какво следим, какво предизвиква интерес, до тази информация, за която ставаше големия спор с Facebook и Cambridge Analytica не толкова отдавна. Но дори във Facebook все пак имаш една публична компания, която - да, Зукърбърг е основният акционер с 29%, тук компанията е абсолютно частна. Публичните компании, тези компании, които си предлагат акциите на фондовите борси имат строги стандарти за отчетност, има съвсем други правила. Частната компания няма абсолютно никакви изисквания за прозрачност. Когато то е 100% акционер, или почти 100%, няма отчетност, няма отговорност към публиката, и в този смисъл е някакъв вид автокрация, тоталитаризъм, който мен лично ме притеснява. Мъск може да е прекрасен човек, но това е същото като да кажеш, че "ето сега, заменяме демокрацията като сложим един диктатор, който знаем, че прекрасен човек, той ще решава най-добре за нас и му делегираме цялата власт". Разбира се, това не е допустимо в обществото, в политиката, не виждам защо трябва да е допустимо в медиите."




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Боряна Ангелова-Игова

Оптимизъм и интеграция: Как спортът приобщава?

В предаването "Време за наука" гостува доц. Боряна Ангелова-Игова , която споделя своите впечатления и анализи за настоящото състояние на спорта в България. Тя изразява оптимизъм, като отбелязва, че изминалата година е била изключително успешна от спортна гледна точка. Карлос Насар: Чакат ме нови предизвикателства, изтощен съм от емоции..

обновено на 17.12.24 в 14:44

Климат, деца и права: Международен проект обединява усилия за устойчиво бъдеще

Децата и техните права често остават на заден план, когато става въпрос за климатичната криза. Според Иван Куцаров от мрежата за гражданско действие "БлуЛинк", именно този аспект е във фокуса на новия проект "Околна среда, права и деца". В интервю за предаването "Време за наука" той обяснява как климатичните проблеми и правата на децата са тясно..

обновено на 17.12.24 в 14:00
Иван Василев, зам.-кмет по финанси в Столичната община.

София става по-чиста и зелена – равносметка от Иван Василев

В навечерието на коледните и новогодишни празници в предаването "Нашият ден" гостува заместник-кметът по финанси на София Иван Василев. В рамките на разговора се обсъждат постигнатото през изминалата година, нерешените проблеми и предстоящите задачи за 2025 г. "Работата за София е привилегия", казва Василев и изразява своята мотивация да..

обновено на 17.12.24 в 13:21
Мануела Несъл

Партньорството на България с ЕБВР през 2024 г.: Преглед на постигнатото и поглед към бъдещето

В рубриката "Темата на деня" дискутирахме развитието на партньорството на България с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) през изминаващата година и какво предстои в следващите етапи от сътрудничеството ни. Специален гост в студиото беше Мануела Несъл , директор на ЕБВР за България, която разкри ключови данни, проекти и..

публикувано на 17.12.24 в 11:35

"Съвременното китайско общество" – поглед отвътре към днешен Китай

Неотдавна Китайският културен институт в София бе домакин на изключително интересно събитие, събрало представители на културната общност, дипломати, общественици и всички, които проявяват интерес към българо-китайския културен и бизнес обмен. Поводът бе представянето на книгата „Съвременното китайско общество – устройство и начин на живот“...

обновено на 17.12.24 в 11:04