Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ана Бландиана: Не мога да разбера понятието "политическа коректност"

Румънската писателка стана "доктор хонорис кауза" на СУ "Св. Климент Охридски"

3
Ана Бландиана
Снимка: uni-sofia.bg

На тържествена церемония в Аулата в Ректората румънската писателка Ана Бландиана бе удостоена с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Факултета по славянски филологии с подкрепата на Факултета по класически и нови филологии.

Ето какво сподели Ана Бландиана в "Артефир":

Чекмеджето с аплодисментите

"Аплодисментите в моята книга са нещо доста отрицателно и много се надявам, че аплодисментите, които получавам аз, няма да приличат на тях."

Цензурата

"По онова време за всяка една книга са се пишели доклади/реферати. Четейки ги в днешно време, човек остава с впечатлението, че са написани от почитатели – с много хвалебствени думи. И едва накрая има едно изречение, което казва "Негодно за публикуване".

ХХ или ХХI век

"Казва се за ХХ век, че това е най-страшният век в историята на човечеството заради двете световни войни. Но това, което се случва в ХХI век, не говоря за войната, а за едно понятие, което по никакъв начин не мога да разбера – т.нар. "политическа коректност", която тръгна от Америка, разпространява се в Европа и която при всички положения произхожда от комунизма. И в най-черните си кошмари не бих си представила, че Данте би бил сложен в черния списък и забранен за публикуване."

Наше ли е нашето време

"Моят век беше ХХ век. Помня първия път, когато чух тази идея за роботите, и си казах: "Ох, слава богу, че не съм вече толкова млада". Но си мисля, че и днешните млади хора не биха се чувствали добре в едно такова общество, в което живеят роботи. И си мисля дали в тази цялата система на манипулация не се опитват първо да роботизират хората и след това те да бъдат заменени от роботи."

Поезията – автентичното свидетелство за нашето съществуване

"Да, стига да успее да предаде всичките тези чувства. Поезията е по-автентична и по-точна. Но съвременната поезия е достигнала до такъв един стадий, в който е прекомерно херметизирана и не може да достигне до своята публика."

Превод за ефир – Ванина Божикова

Чуйте повече от звуковия файл. 

Ана Бландиана (Отилия Валерия Коман) е родена на 25 март 1942 г. в Тимишоара. Баща ѝ е свещеник, който през комунизма прекарва много години в затвора, майка ѝ – счетоводителка. Дебютната ѝ книга излиза през 1952 г. в Клуж. За свой псевдоним избира името на родното село на майка си в Трансилвания. Заради произхода си и по-точно заради съдбата на баща си постоянно изпитва трудности при публикуване на произведенията си. През 1967 г. се премества за постоянно в Букурещ. През 1975 – 1977 г. работи като библиотекарка в Института за изобразително изкуство. От 1976 г. преводи на нейни произведения започват да се публикуват зад граница. От това време е под постоянно наблюдение от страна на тайните служби като дисидент. След революцията от 1989 г. активно се включва в обществения и политическия живот на страната. Тя е почетен президент на румънския ПЕН-клуб, президент на правозащитния фонд Гражданска академия, основател и директор на Мемориала на жертвите на комунизма.

Член е на поетическата академия "Стефан Маларме“, на Европейската академия на поезията, на Световната академия на поезията.

Носител е на наградата за поезия на Съюза на румънските писатели (1969), наградата за поезия на Румънската академия (1970), наградата за проза на Асоциацията на румънските писатели (1982), Хердерова награда (1982), Националната награда за поезия (1997), Наградата "Opera Omnia“ (2001), наградата на Виленица (2002), Ордена на почетния легион (2009) и на други национални и международни награди и отличия. Почетен гражданин на Тимишоара (2002).

Снимки – СУ "Св. Климент Охридски"



По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Изкуството в мен: Спомен за Димитър Еленов

Личността, която ще представим днес е Димитър Еленов – актьор, режисьор и театрален педагог! Вълнението за нас е особено този път, чудехме се как точно да го направим и се спряхме на неговите лични изповеди, както и на неговия ученик Димитър Рачков. Ето какво казва той в книгата за Еленов "Свободен, по-свободен, Димитър": За Митко..

публикувано на 12.02.25 в 15:07

Русенският театър ще участва в Истанбулския театрален фестивал на жените драматурзи

След броени дни актьорите от Драматичния театър "Сава Огнянов" заминават за Истанбул, където от 7 до 16 февруари се провежда Международният театрален фестивал на жените драматурзи. Това е третото издание на театралния форум, организиран от държавните театри в Турция. Освен България, в него ще участват театри от Сърбия, Република Северна..

публикувано на 12.02.25 в 12:35

Дискусия за пътя на авторската книга до читателя

Станислава Гетова-Смокини е илюстратор и автор на фентъзи романа "Филип и Пясъчният кораб". Тя е също така преподавател и собственик на школата по рисуване "Смокини". Плод на нейната отдаденост и ентусиазъм е и Клубът на художника "Борис Георгиев" към НЧ "Алеко Константинов – 1897". Днес от 18:30 ч. в читалището ще се състои дискусията..

публикувано на 12.02.25 в 12:09
Емил Данаилов

Фотографът Емил Данаилов между красивата гледка и хубавата снимка

Фотографът Емил Данаилов е гост в "Нашият ден", а поводът е "Без причина" – изложбата с пейзажни фотографии, която се открива днес (12 февруари) от 19 ч. в галерия "Контраст". Данаилов пътува със своя фотоапарат по света и снима пейзажи и хора. Вдъхновява се както от Виетнам, Алжир, Исландия и Алпите, така и от красотата на българската..

публикувано на 12.02.25 в 10:54

Токсичната мъжественост в новата изложба на Отьорг А.К. и Мартин Пенев

За крайните проявления на мъжествеността, нейната токсичност, която достига политическите върхове, образа на завоевателя, вожда и неговия стремеж към доминация, власт, територия – разговор в "Нашият ден" с Владия Михайлова , куратор на изложбата "Мачизмът никога не умира" в галерия "Куб" към Регионалния център за съвременно изкуство..

публикувано на 12.02.25 в 09:10