Българските музеи се спасяват сами – защо и как?

Българските музеи се спасяват сами? Какви са необходимите законодателни промени във връзка с дигитализацията на културно наследство? Кой се страхува от виртуален музей и доколко той е в конфликт с реалния? Това са част от темите във втората от поредицата майски дискусии в ефира на програма "Христо Ботев".

Музеите се спасяват сами – защо?

“Държавата (и в частност Законът за културното наследство) отбелязва, че трябва да има дигитализация и дефинира какво означава “дигитализация на културно наследство“, но спира дотам, не продължава с това как трябва да се направи тя.

Говоря за закона, може би трябва да има някакъв подзаконов акт, някаква наредба за това, която все още не е създадена, която да даде структурата за тази всеобща дигитализация на културното наследство във всичките негови области и подразделения. Да покаже как да се случи то в специфичните музеи, архивите и библиотеки – това липсва“, казва в “Нашият ден“ доц. Венета Ханджийска, директор на Регионалния исторически музей София, и допълва:

“Дигитализацията не трябва да е самоцел, трябва да има много ясно дефинирани правила – какво дигитализираме, как го дигитализираме и какво ще стане след това с този дигитален продукт.“

“За мен отговорът на въпроса – защо се справяме сами – се крие в това, че сме твърде различни по между си. Не като тематика, а като форма на създаване, на подчинение към различни министерства и институции. Това определя и формата на финансиране“, казва  в “Нашият ден“ д-р Екатерина Цекова, директор на Националния политехнически музей, и добавя:

“Темата за дигитализацията е поставяна от много години, стига донякъде и приключва, но ние в нашия музей решихме, че дългото чакане няма да ни помогне. Решихме да се насочим и да закупим един продукт, който донадградихме с наше участие, така че да бъде подходящ за дигитализация. Това е малка система, вече четвърта година работим, но сме на първия етап – по-скоро да съхраним нещата. Не сме стигнали още до виртуално им представяне.“

“Ние от Националния природонаучен музей в момента имаме текущ проект за дигитализация, който е по Европейската пътна карта за научна инфраструктура. Този проект се случи, благодарене на факта, че ние сме част от тази международна организацията на природонаучните музеи в Европа, където започна процесът за дигитализиране на природните образци в голяма част от музеите в Европа, а ние се включихме в него.

Ние сме нагледен пример за това как сами се спасяваме. Това, което правим, не е дигитализация, предвидена по направление на Министерство на културата, а друг тип“, казва в “Нашият ден“ проф. д-р Павел Стоев, директор на Националния природонаучен музей при БАН.

“Не можем да избягаме от световните тенденции – дигитализация, цифровизация – това е бъдещето. Реално, ние се занимаваме с дигитализация от десетилетия, използвайки програмите на нашите колеги, тъй като членуваме в международни организации. Що се отнася до това, което се предвижда в Министерството на културата, преди да се стигне до дигитализация, трябва да има едно много сериозно изучаване на културното наследството.

В Градинско парково изкуство например нещата са, меко казано, трагични, има един човек в НИНКН, който седи там, за да утвърждава инвестиционни проекти. Няма ги тези групи, които навремето действително се занимаваха с изучаване и паспортизация на наследството, казва в “Нашият ден“ д-р Красимир Косев, директор на Университетски ботанически градини към Софийския университет "Св. Климент Охридски" и подчертава:

“Въпросът за виртуалните музеи върви все още като дебат. В Европейския консорциум на ботаническите градини например това продължава да се обсъжда.“

Фейсбук страница на БНР

Фейсбук страница на Наследство БГ

Фейсбук страница на Регионален исторически музей - София

Фейсбук страница на Национален политехнически музей

Фейсбук страница на Националния природонаучен музей

Какъв е успешният модел за дигитализация на музеите, чуйте пълната дискусията в звуковия файл.