Загуби ли стойност българското висше образование?

Тази година за първи път зрелостниците ще могат да се явят на матура по рядък език, ако са го изучавали като профилиращ предмет в училище. Към чуждите езици – като английски, немски и други, по които и досега имаше държавни зрелостни изпити – се добавят японски, китайски, корейски, иврит и др.

Дванадесетокласниците от профилираните паралелки задължително трябва да положат матура по български език и литература от 11 и 12 клас. Това са новостите за годината.

В "Нашият ден“ доц. д-р Анелия Рангелова, преподавател по специалност „Психология“ във Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“ и гл. ас. д-р Дилян Начев, преподавател в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ дискутират как се отразиха последните две пандемични години изобщо на висшето образование у нас.

Загуби ли стойност висшето образование? Каква част от студентите виждат ясно своя път в конкретна професия?

„Естествено е, че нещо, което е леснодостъпно, в един момент се обезценява. Разместват се интересите на студентите към актуалните, модерни и екстравагантни специалности, като да речем психологията, която в последните две-три години изпреварва правата по интерес на кандидат-студентите. Достъпността до висше образование носи негативи, защото се обърна тенденцията – вузовете търсят студенти, а не студентите търсят вузове“, споделя д-р Анелия Рангелова.

По думите ѝ достъпността на висшето образовани го превръща в самоцел. Новият мотив на новия престиж – хора без образование, но с добър финансов профил финансират образованието на децата си, независимо дали те имат интелектуален капацитет за това.

"В общество има една свръхкритичност към българското образование“, твърди гл. ас. д-р Дилян Начев. Той допълва, че през последните две години, в които на практика достъпът до Юридическия факултет се случва чрез оценките от държавните зрелостни изпити, сякаш показаха, че резултатът от този изпит и кандидатстудентските кампании са относително взаимнозаменяеми. Не се наблюдава някакъв спад или някакво осезаемо увеличение на нивото на подготвеност на бъдещите студенти.

Пандемията и висшето образованието

"Дистанционната форма на комуникация, в това число дистанционната форма на обучение, може да бъде полезно допълнение към обичайните форми на общуване, но не може и не в състояние да ги замести. Университетът не е просто място, в което преподавателите говорят, а студентите си записват. Университетът е място на научна дискусия, място на пълноценно общуване, място за обсъждане на сложни въпроси, които не винаги имат еднозначен отговор. Единственият начин това да се случва е присъствената форма“, твърди Начев.

Повече можете да чуете в звуковия файл.