Европа се намира в момент, когато особено категорично трябва да отхвърли икономическите си взаимоотношения с проблемни управления от ценностна гледна точка. И тук не става дума само за Русия, но и за Китай и други държави с проблемна или липсваща демокрация.
Професорът по валутно-финансови въпроси от Икономическия институт на БАН Искра Христова-Балканска коментира в "Нашият ден“, че държавите трябва да приемат собствен път на развитие или собствена концепция за национално оцеляване, за да приспособят своите икономики към съответните изисквания и предизвикателства в съвременната геостратегическа среда.
Разточителната бюджетна политика винаги води до нарастване на инфлацията.
По думите на икономическия експерт, въпреки възобновяването на икономическия растеж, през 2021 г. ЕС се сблъска с преодоляването на редица отрицателни ефекти, които бяха причинени от пандемичната криза. Темпът на нарастване в световен мащаб остана различен по страни. Икономическото възстановяване на Китай, беше последвано от възстановяване на американската икономика, както и от страните от ЕС.
В еврозоната положителното икономическо развитие и нарастването на реалния БВП за съжаление е по-ниско в сравнение с темпа на растеж на БВП на главните търговски контрагенти на ЕС – САЩ и Китай. Дори в края на 2021 г. Европейското индустриално производство достигна нивата си от преди пандемичната криза, но спадна с 0,3% през последното тримесечие на 2021 г.
"Трудно е да се направи прогноза до каква степен ЕС може да се отдели напълно и да преустанови връзките с т.нар. "недемократични режими", твърди проф. Балканска. ЕС прие преди година специално споразумение, с което изисква стриктно проследяване на инвестиции, които се извършват от трети страни“, посочва проф. Балканска.
Интервюто с проф. д-р Искра Христова-Балканска можете да чуете в звуковия файл.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
