Обикновено, когато говорим за спътникови данни и наблюдение на Земята от Космоса, мислим за проблеми, свързани със сигурността, особено в контекста на настоящата ситуация. Истината е, че спътниковите изследвания имат множество практически приложения на Земята.
Спътниковите данни могат да засекат годишното слънчево греене и на тази база да се прогнозират земеделските добиви. Те дават възможности за картографиране на земното покритие и на основни култури в национален мащаб. Могат да се ползват за мониторинг на земеползването на биосферни резервати и на черноморското крайбрежие, да се прогнозира риска от ерозия на почвата. Да се засекат електромагнитите замърсявания.
Друга сфера на приложение е в областта на отоплението и енергийната ефективност. Данните показват къде са топлинните загуби. Също така чрез спътниково наблюдение може да се изготви карта на фотоволтаиците.
Всичко това се прави и българската наука произвежда модерно, базирано на научни методи практическо познание, остава реторичният въпрос дали държавата се възползва от него.
"Науката не бива да се възприема като придатък, който се финансира, понеже трябва да се финансира, а като необходимият фактор за решаване на проблеми", обобщава проф. Лъчезар Филчев, ръководител секция "Дистанционни изследвания и ГИС" към Института за космически изследвания и технологии към БАН.
Проф. Филчев участва и в летни училища за гимназисти, тъй като мотивацията за занимания с наука са изключително важни и няма да е добре "да имаме образование в миналото и когато децата завършат да се окаже, че са получили образование, неприложимо към днешния ден."
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..
Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..
Гостите в "Покана за пътуване" са не само пътешественици. Те са приключенци и винаги в тандем, независимо дали са на колело или в каяк, на къмпинг или на ски. И умират да чертаят бъдещи маршрути. С радост ви представям за първи, но не и за последен път, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров. Тя е един от създателите на списание ЛИК,..
Какво следва за Украйна след срещата между специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уитков и президента на Русия Владимир Путин в Москва? Защо..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели..
"Времето на редактора" в петък, на 8 август, е посветено на 80-ата годишнина от рождението на германския режисьор Вим Вендерс. Вим Вендерс е един от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
