Елка Няголова с приз за поезия на стотните годишни награди на СБП

Поетесата Елка Няголова е тазгодишния лауреат на Съюза на българските писатели (СБП) за поезия. Новата ѝ поетична книга "Парапет за душата" спечели не само читателите, но и литературната критика.

"Парапет за душата" – тази метафора се появява в не едно и две стихотворения на едноименната нова книга на Елка Няголова… Най-малко в поезията изреченото може да бъде тълкувано буквално, нали тя е изкуство на индиректното, често подсъзнателно внушение, също както и музиката. Трябва да притежаваш слух, който да трепти на същата честота, като словото на поета. И въпреки всичко, влязъл в омагьосаната гора или в "тайната градина" на Елка Няголова, в съзнанието ти се материализира гледка, усилена от реален световъртеж и сърдечен спазъм. Нещо повече – усещаш се да вървиш като по въже или по хлъзгава тясна пътечка на главоломна височина. И единственото, което те пази и задържа да не паднеш, е той – Парапетът за душата, който я огражда от бездната на Небитието", споделя в послеслов за новата книга на Елка Няголова редакторът ѝ Надя Попова.

Стихосбирката "Парапет за душата" съдържа пет цикъла: "Р.S. За едно хвърчило", "Горчиви песни", "Призрачни лагуни", "Високосна любов" и "Стръмни сезони". Тя е съвместно издание на Славянската литературна академия и издателство "Български писател".

Поетесата, която живее и твори във Варна, представи в студиото на "Артефир" още две новипоетични антологии, чийто издател е – "О, като отечество" и "Любовта – солта на живота".

Димитрина Кюркчиева разговаря с Елка Няголова за прибежищата на Духа и Словото в нейната юбилейна житейска година.

Не/литературно четене

Иде време за прочит, най-суровия прочит на себе си –
на живота, пунктирал тези дълги, предълги есени.
Любовта си остана непрочетена книга за слепи.
И напразно се взирам: всички думи в нея са слети.
И очите отслабнаха за моите собствени грешки.
И пробягват през ред и през хора, които съм срещала.
Помътня и окото на деня – как конеца ще вдене?!
Моят ден все премигва със очи на невиждащ младенец.
Иде време за прочит, най-суровия прочит на себе си,
Но през ред се повтарят във живота ми грешки и есени.
Преживявах съдбите на Ботев, на Димчо и Яворов.
А пък свойта пропуснах и сега отмъщава ми, явно.
Иде време за прочит. Но нали есента е предълга,
крие всичко в мъглите, а показва сърдечните дългове.
Задимява душата ми като шума пред зима пожертвана.
А над мен, а над нас сякаш пеят и плачат жерави…
Елка Няголова