Нестинарство е един от най-старите български обичаи и за първи път е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков. На 3 юни по стар стил отбелязваме празника на св. св. Константин и Елена. Характерни за този празник са нестинарските танци, които са сложен комплекс от обредност и вяра. В миналото е бил практикуван и в Беломорска Тракия. Днес е запазен само в няколко села в планината Странджа – Българи, Кости и Бродилово. Нестинарски тиаси има в Северна Гърция. Те са наследници на изселените от българска Странджа нестинари, говорещи гръцки език.
През 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. Според някои историци обичаят се свързва с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Богът слънце призовава и дава знак на своите "служители“ да влязат в жарта и това е прословутото "прихващане”.
Как село Българи се подготвя за магията на нестинарството, в "Нашият ден“ разказва Недка Лапчева, кметски наместник. Камбанен звън оповестява началото на празника. С Тържествена литургия се освещават иконите на светите Константин и Елена. След това из селото преминава шествие. В параклиса става обличането на иконите. Те се обличат, защото са осветени и излизат от църквата и за да няма пряк допир с живата човешка сила, те се обличат в празнични ризи, които са украсени с много стари пари и обшити с копринени конци. В ранния следобед се пали големият нестинарски огън, който задължително трябва да бъде от 5 кубика дъбови дървета", допълва тя.
Нестинарите в състояние на транс или "прифатане", според местния говор, влизат в кръга с подвиквания, като първият прекосява жаравата на кръст, след което в огнения кръг навлизат и другите нестинари. Особено характерна е ситната и равна стъпка, с която нестинарите ходят върху жаравата и въпреки това не нараняват краката си. След като ритуалният танц приключи, хората се хващат на Костадинското хоро за здраве.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
Владимир Митев е репортер в Румънска редакция на радио "България". Говори свободно румънски език. Отделно от това е завършил "Иранистика" в СУ "Св. Климент Охридски" и създател също на блога "Персийският мост на приятелството". Участник в много и различни международни проекти. Блогът "Персийският мост на приятелството" набра доста популярност по..
Юлските горещини в последните години ни карат все по-често да си задаваме въпроса: какво всъщност означава глобалното затопляне за ежедневието ни? За повечето от нас това вече не е абстрактно понятие от научни доклади, а реален фактор, който влияе дори на плановете ни за почивка. Ако морето вече не изглежда като идеалното място за отдих, защото..
В последното издание на рубриката "Говорят зелените новатори на България" представяме една нова и много обещаваща инициатива – акселератора SCION, който цели да подкрепи стартиращи компании и академични екипи с идеи за природо-базирани и чисти технологии. Гост в студиото на "Нашият ден" е Константина Войнова – кофаундър и партньор в SCION..
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета Начева и доц. Владислав Миланов , преподаватели във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Д оц. Владислав Миланов : "Чистото и задълбочено политическо..
Георги Трайков от София се захваща с реставрирането на мебели почти като на шега, а се увлича дотолкова, че създава собствено ателие и се сдобива и с помощник – тапицера Александър Петренко. Да се реставрират мебели изглежда лесно, но е свързано с много груба и фина работа, усет за душата на предметите и за тяхната история. И понеже Георги..
От 21 до 30 юли продължава тазгодишното издание на Седмицата на италианската култура в Държавен културен институт "Културен център Двореца" в Балчик...
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
Вече обмисляме 11-ото издание на нашия арт фестивал в Израел и дано да е под мирно небе – изрази надежда Весела Райчинова – журналист, продуцент, поетеса,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg