Време ли е за втория Ноев ковчег?

8 юни е Световният ден на океаните, определен е по време на срещата на високо равнище по проблемите на Земята през 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. От 2009 г. се отбелязва официално и насочва вниманието на хората към състоянието и проблемите на Световния океан.

“Невинаги данните, които се предоставят в общественото пространство, са реални и реалистични, но в тях винаги има частица истина, особено когато се касае за резултати, измерени, предоставени анализи от отговорни институции“, казва доц. Николай Вълчев, директор на Института по океанология:

“Един от основните проблеми е свързан с климатичните изменения в Световен мащаб, това е покачването на температурата на повърхностните слоеве на океана, което оказва влияние и на Черно море. Става въпрос не само за топенето на ледниците, което предизвиква от своя страна промяна на циркулацията в Световния океан, носеща непредвидими последици за климата на Земята и за здравето на екосистемите, но става въпрос и за топлинно разширение на повърхностния слой на океана. Двата процеса водят до повишаване на морското ниво, което се очертава като един от основните проблеми за следващото столетие по отношение на нисколежащите заливания и наводнения.

Това е актуално и в контекста на Черно море, в зависимост от това кой от сценариите на международния отдел за климатични промени разглеждаме, те са по-песимистични, по-оптимистични сценарии, в зависимост от икономическото развитие и най-вече и мисията на парникови газове. Говорим за повишаване на нивото в Черно море от 30 до 60 см, което никак не е малко. Това са прогнози, които биха могли и да не се сбъднат, тъй като са свързани с изключително много променливи.“

• Нов пункт за текстилни отпадъци на метростанция "Европейски съюз"

Ресурси за научна дейност

“Няма достатъчно финансиране на конкретни изследвания от български източници, както и от бюджета, който се делегира на БАН, говоря за мониторингови изследвания, които през последно време се финансират най-вече от Министерство на околната среда и водите. Мониторингът, който се провежда, не е всеобхватен, не е това, което се препоръчва в цялостната му рамка, зададено от различните директиви на ЕК.

Това, което правим ние като изход, е че работим по различни европейски проекти, но те обикновено са съсредоточени в определени екватории. Не бихме могли да обхванем проблемите по цялото крайбрежие, които наблюдаваме в Черно море.

Участваме в около 50 европейски проекти, в които редовно се обменя информация по съответната проблематика, която касае тези проекти и сме в крак със световните тенденции, както за провеждане на самите изследвания, така и за анализите и резултатите, които предоставяме. Както по проекти, така и на ЕК, така и пред Европейската агенция по околна среда.“

• Интерактивна карта показва най-замърсените места с твърди пластмасови отпадъци по Черноморието
  

Според него тези промени са свързани със здравето и на самата екосистема.

“Много важен елемент е състоянието на студения междинен слой, който се разполага между 20-25 и 70 метра и който зависи от това колко добре ще бъдат охладени повърхностните води през зимата. През последните 10 години наблюдаваме все по-топли зими, има тенденция този слой да намалява своята дебелина. Има случаи, в които той не се регистрира, отсъства, а този слой е много важен за различни диалогични процеси, за екологичното здраве на екосистемата.

Черноморската екосистема се е доказала, въпреки катастрофалните състояния, в които е попадала, но ние като хора трябва да осъзнаем, че намаляването и ограничаването на нашата намеса би спомогнало много този процес да бъде по-ясно забележим, дори може да предприемем следващата стъпка за възстановяване на някои екосистеми“, посочва още доц. Николай Вълчев.

“Изменението на температурата е ключов фактор за развитието на рибите. Когато се повиши с около градус, виждаме изменение в тяхната полова структура. Това се изразява в по-ранно полово съзряване“, казва в “Нашият ден“ гл. ас. Радослава Бекова в Института по океанология.

“Колкото по-висока е температурата, толкова по-рано съзряват рибите полово, което води до изменение в самата популационна структура и динамика на самите риби. А то пък води до израстване на едно поколение, което може да не даде след себе си достатъчно здрави риби, които да доставят една добра популация в бъдеще. Имаме едно подронване на самите запаси.

Свръхуловите също са доста голям проблем. Нещата, които се случват в морето, при самото улавяне на рибата, хващат се много риби, които са част от биологичното разнообразие. Друг лимитиращ фактор е издигането на сероводородния слой. Много от рибите не търпят промяна в кислородното съдържание, което допълнително угнетява тяхното съществуване.“

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.