Идентичност в социалните науки най-общо означава отговорът на въпроса “Кой съм аз?” или "Кои сме ние?“. По неговите следи вървим в това издание на предаването "Гласът на времето“ с водещ Надежда Московска. Само че същите тези науки обаче се занимават тъкмо с факта, че възможните отговори са повече от един, а понякога са дори в противоречие, а и не се отнасят само индивида. С проф. Петя Кабакчиева от катедра Социология на СУ “Св. Климент Охридски”, д-р Мина Христова от Института по етнология и фолклористика към БАН и с културната антроположка д-р Ния Нейкова разговаряме около т.нар. "ние-идентичности" и за това как можем да мислим процесите на самоопределяне.
Проф. Петя Кабакчиева изтъкна факта, че например националната идентичност се мисли в два основни аспекта – като културно базирана, т.е. основана дори на етнически признак, или като политическа, гражданска.
В единия случай може да се каже, че се гледа повече в миналото и в споделената история, докато другият предполага много повече внимание и грижа за настоящето, за участие в актуалните процеси, които засягат членовете на групата и респективните им политики.
Мина Христова отбеляза, че особено по-младите респонденти в изследването ѝ “Българи сме, но не съвсем” изненадващо добре усещат тази разлика между двата типа национална идентичност, и то въпреки не особено високата си политическа култура. По този начин, според Христова, всъщност по-лесно се обясняват сложните връзки и непълни припокривания на етническа идентичност и например желано гражданство.
Според Ния Нейкова пък не е лошо да гледаме и в миналото и в споделената история, но градивно и по-скоро патриотично, тъкмо с грижа за споделеното пространство и живот, а не с цел противопоставяне и врагове. Също така според Нейкова е много по-лесно да кажеш какъв не си, отколкото да кажеш и да отстояваш какъв си.
И трите гостенки се съгласиха, че понятието идентичност е в известна степен остаряло и че би било по-добре да говорим за идентификация, доколкото това са динамични процеси и постоянно даване на отговори на сложни и противоречиви въпроси.
Чуйте предаването от звуковия файл.За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..
В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..
Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
От 18 до 20 ноември за трета поредна година се провежда Седмицата на редките болести в Европейския парламент в Брюксел. За очакваните решения и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg