Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Глаголицата в кирилски ръкописи или изследователят като детектив

Снимка: Wikimedia

Ако за нас днес е извън всяко съмнение, че първо е създадена глаголицата от св. Кирил, а кирилицата – след нея от ученици на двамата славянски първоучители, то невинаги е било така. Едва в края на XIX век учените установяват първенството на глаголическата азбука. Спорове предизвиква и въпросът къде тя се запазва до по-късно – в Източна или в Западна България.

Не е много широкоизвестен и фактът, че двете славянски азбуки се употребяват паралелно в продължение на повече от век. Така или иначе от края на IX век глаголическите ръкописи започват да се преписват и транслитерират на кирилица. Глаголицата постепенно излиза от употреба, но в преписите на първите преводни или по-рядко оригинални старобългарски текстове се наблюдава един интересен факт. Отделни букви, думи или фрази в кирилските текстове са глаголически. Става въпрос не само за така наречените приписки в полетата на страниците, но и за части от самите текстове.

Какво може да е обяснението за тези вписвания на по-старата и вече позната на малцина азбука – чуйте предположенията на доц. Явор Милтенов, историк на езика, носител на наградата "Питагор" на Министерството на науката и образованието.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10