Едва ли можем да очакваме младите да излизат от училище с добра езикова култура и задоволително владеене на българския книжовен език, ако самите учители не са получили достатъчно знания за съвременния български език в университетите. Това означава, че бъдещите педагози и учители по български език трябва да имат достатъчно часове по предмета и че лекциите и упражненията им трябва да се водят от квалифицираните специалисти от катедрите по българки език.
В момента това не е така. В петте големи държавни университета – Софийския, Пловдивския, Великотърновския, Шуменския и Югозападния – ситуацията е сходна. Часовете за обучение по български език са крайно недостатъчни, а решението дали те да бъдат водени от специалистите от българистичните катедри, или не е оставено на самите университети, тъй като профилът на специалиста по български език във висшите училища не е законодателно ясно очертан. Липсват и единни минимални държавни изисквания за необходимия брой часове по български език при подготовката на бъдещите учители. Учените от българистичните дисциплини се чувстват ощетени и по отношение на публикациите в научни издания. От една страна, авторитетните международни издания са предимно на английски език, което прави практически безсмислено публикуването на изследвания за българския език. От друга страна, е абсурдно да се очаква експертна оценка за приноса в българистиката от чужди или международни организации, тъй като българистиката логично се развива и поддържа на най-високо равнище в България. Липсата на подкрепа и грижа за издигане на авторитета на български издания и форуми от страна на държавата демотивира и малкото чуждестранни българисти да публикуват и да се развиват в областта на българистичните науки.
Тези и още проблеми обсъдиха преподавателите от катедрите по български език в петте държавни университета на национална кръгла маса под надслов "Българският език в глобализиращия се свят“, организирана от Великотърновския университет. Учените се обединиха около обща декларация до държавните институции, в която изразиха и загрижеността си от неглижирането на официалния ни национален език и ниското равнище на езикова култура включително и на държавните служители.
Позицията и предложенията на университетските преподаватели представиха в предаването "За думите" проф. Мария Илиева, ръководителка на Катедрата по съвременен български език във Великотърновския университет, проф. Красимира Алексова от Софийския университет и доц. Теофана Гайдарова от Пловдивския университет.
Снимки – ФБ профил на проф. Мария Илиева
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg