17 юни е Световният ден за борба с опустиняването и засушаването, обявен за такъв на 30 януари 1995 г. от Общото събрание на ООН.
Опустиняването или загубата на биологичната продуктивност е едно от най-сериозните предизвикателства пред човечеството. Проблемът е глобален и засяга 1/5 от населението на Света в над 100 държави.
Тази година домакин на събитието ще бъде Испания, една от страните в Европа, която е най-уязвима към недостига на вода, свързан с изменението на климата.
Световният ден ще бъде отбелязан в Националния музей “Кралица София“ в Мадрид. Той е под мотото – “Да се преборим заедно със сушата“.
Само за 22 години засушаването е нараснало с близо 29% и това засяга 55 млн. души всяка година. Около 15% от земята в ЕС е подложена на ерозия.
“Сушата е един от най-тежките ефекти от глобалното затопляне и климатичните промени, особено когато се редува с екстремни явления като наводнения, защото едното не изключва другото“, казва в “Нашият ден“ Апостол Дянков, ръководител на програма “Климат и енергия към“ WWF, и допълва:
“Трябва да се откроят два типа подход към климата – единият е свързан с големите решения. Например, как планираме общата селскостопанска политика за бъдещето. В България този въпрос е много належащ, защото това е ключов сектор и отрасъл за нас, който зависи до голяма степен от вода. Необходимо е да планираме тези политики дългосрочно, които да са съобразени с климатичните рискове. Тук според мен е мястото на законодателството.
Това, което видяхме в Плана за възстановяване и устойчивост, който също финансира тези политики, заедно с програмата за селските райони, е, че все още има концентрация на мислене и средства сред големи проекти, за които не е ясно до какви ефекти ще доведат.
Бяха планирани стотици милиони евро, за да се изчистят едни напоителни канали и съоръжения, които са на 20 и 30 години и не е ясно дали те ще помогнат на този ефект. Много по-важно е да има децентрализирани практики, които да достигнат много повече земеделски производители.“
Чуйте пълния запис в звуковия файл.
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Димитър Димитров, Плевен: Съпругата ми почина преди 10 години. Наследници на нейната 1/2 от притежавания семеен апартамент са двете дъщери (на 23 и 25 години). Аз плащам дължимите данъци на Общината – децата никога не са плащали..
Стартира най-новата рубрика на юридическото предаване на БНР "Законът и Темида". Тя се нарича "Параграф семейство". Семейното право е много подценявано, а касае всички. В този момент то е в една много уязвима ситуация, защото има много законодателни инициативи, непрекъснато се развиват. В рубриката "Параграф семейство" ще стане дума за всичко, свързано..
Темата на деня е убийството на Чарли Кърк, което се превърна в пореден повод за поляризация в САЩ, а и у нас. Консервативният активист беше застрелян по време на лекция със студенти в Юта. Убиецът се издирва. Това е поредното политическо нападение в САЩ от общо 150 само от началото на годината. През юни американското общество беше разтърсено..
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Международният поетичен фестивал " Софийските метафори" съчетава съвременна поезия, музика, визуални и сценични изкуства по начин, достъпен за широката..
Международният филмов фестивал "Срещу течението" се открива на 11 септември в София, в клуб “Строежа” от 19 часа, когато ще бъдат представени 5 филма, а..
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
