На 22 юни своя професионален празник честват българските енергетици. По традиция той се отбелязва на предпоследния неделен ден от юни с Решение 231 на Министерския съвет от 23 май 1967 г.
Петото издание на международната онлайн конференция "Чиста енергия за хората“ се провежда в дните от 20 юни (понеделник ) до 24 юни (петък). Във фокуса на дискусиите са обновяването на сгради, енергийната ефективност в отоплението и транспорта с акцент върху добрите практики от Централна, Източна и Югоизточна Европа. Специално място във форума е отделено на взаимовръзките с качеството на въздуха.
Темата "Чиста енергия за хората" в Международния ден на енергетиката. Какви са новини от първите дни на форума, организиран от сдружение "За Земята".
За първи път е отбелязан на 16 юни 1967 г. Енергетиката е промишлен отрасъл, включващ както добивни отрасли (добив на енергийни източници – уран, въглища, нефт, газ, торф и др.), така и големи естествени и изкуствени подсистеми, служещи за производство, преобразуване, разпределение и използване на енергийните ресурси от всички видове.
Крайната цел е производство на енергия чрез преобразуване на първична природна енергия във вторична, подходяща за използване от хората, например електрическа или топлинна енергия.
Значението на отрасъла за стопанството и бита на хората е огромно. От състоянието му зависи развитието на останалите индустриални отрасли, земеделието и обслужващия сектор, както и териториалната организация на обществения живот. Производството и потреблението на електроенергия на един жител е показател за жизнения стандарт на населението и за ефективността на стопанските дейности.
“Темата в утрешния ден е точно енергийната бедност, има много какво да се сподели. Ние сме подбрали десетина презентации и гости от България и чужбина, за да представят добри практики в сферата за политики главно за преодоляване на енергийната бедност“, казва в “Нашият ден“ Светослав Стойков от сдружение “За земята“.
Енергийна бедност
“Все още е трудно да се дефинира понятието "енергийна бедност" в рамките на България. В момента има работна група към МРРБ. Изработването на такова понятие е едно от задълженията, които България трябва да изпълни, като част от изискванията на ЕС.
Имаме всякакви индикации, че в момента се работи доста усилено по въпроса и очакваме в близките два-три месеца да излезе официална версия на тази дефиниция, но все още нямаме такава. Не можем да приемем с чиста ръка някои от дефинициите, които са приети в Западна и Централна Европа, защото би трябвало да бъдат съобразени с родния контекст.
Дефиницията е важна, защото спрямо нея ще се определят политиките за подпомагане на енергийно бедните и ще се определят различни класове за подпомагане на най-нуждаещите се хора. Това е една важна реформа, по която в момента се работи, но все още нямаме резултати“, посочва още Стойков.
Кои попада в графата “енергийно бедни“?
Той посочи още, че “и в момента има помощ за най-нуждаещите се“:
“Последният отоплителен сезон близо 330 000 домакинства получиха помощ за енергийно бедни. Ясната дефиниция обаче пречи да се определят най-нуждаещите се хора. Това е един основен проблем – не е ясно дали се стига до най-нуждаещите се и дали се обхваща цялата група от хора, които биха могли да бъдат подпомогнати. При нарастването на цените не енергоносителите все повече хора попадат в графата “енергийно бедни“.“
Мерки за енергийна ефективност
“През следващия отоплителен сезон, октомври месец, може би под някаква форма ще продължи старата програма за подпомагане на домакинствата, но ще продължи да се работи в посока за включване на мерки за енергийна ефективност. Позитивен съм за случващото се напоследък. Има все повече диалогичност между управляващи и неправителствен сектор, който работи в сферата. Това е добра индикация, че промените ще се случат доста по-бързо, отколкото очаквахме“, посочи още той и подчерта:
“България е закъсняла изключително много през годините с реформи – и в сферата на енергетиката, и в сферата на енергийната бедност.“
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В евангелското четиво от тази неделя при Христос донасят на постелка един разслаблен, т.е парализиран човек, когото Той изцелява с думите: "Дерзай, чедо, прощават ти се греховете". В случая Синът Божий извършва чудото заради вярата на тези, които го носят, което също не се случва за първи път. Намиращите се там книжниците веднага в един глас..
Данила Бабенко е руски гражданин, избягал от страната си, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Вече три години Данила не може да придобие статут на бежанец в България. Какви са аргументите на Данила да избяга в България и с какви проблеми се сблъска на институционално ниво у нас, разказва в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев“...
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки". Оставането на Борислав Сарафов на поста му "Висшият съдебен съвет (ВСС) реши да направи едно обсъждане и да стигнат до едно становище, не решение, а..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите атаки и далеч не само. Как и защо в близко бъдеще само AI модели ще могат да се изправят срещу Deep Fakes. Коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Борис Грозданов , ръководител на..
Въпросите, свързани с промяна на името и фамилното име, имат важно значение за лицето, което ги носи. В редица случаи се налага да бъдат променени по лични и други причини. Материята, относно имената на гражданите, се урежда в Закона за гражданската регистрация. Промяната винаги става само по съдебен път, промяната е по реда на Гражданския процесуален..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg