За Исландия се сещаме само ако изригне някой вулкан, пуснат по радиото Бьорк или български отбор се сдобие с тамошен футболист. Но най-северната членка на Европейския съюз удесеторява населението си чрез нашествието на туристи. Площта ѝ е колкото на България, обаче там живеят едва 370 хиляди души, защото градовете са разположени предимно по крайбрежието на най-големия остров в света, възникнал изцяло благодарение на вулканична активност. Последните думи обясняват безрадостния и неплодороден ландшафт във вътрешността – стотици километри, покрити единствено с лунен пейзаж от застинала лава и тук-там мъх.
Какво тогава кара над 4 милиона туристи всяка година да посещават страната на викингите, троловете и ледниците? Отидох да проверя на място и разбрах що значи субполярно лято. В превод: 9 градуса, пронизващ вятър и настойчив дъжд. Плюс възможност да скиташ до откат, защото белите нощи не ти дават да заспиш. И да се радваш на всеки оскъден слънчев лъч. Дори и местните задължително изпадат в депресия през зимата. Нормално! След като имат дневна светлина за не повече от три часа. Какво правят тогава ли? Четат! В Исландия е прието за Коледа да се подаряват книги.
Исландия може и да не е държавата, в която мечтаете да се заселите, но определено е място, което си струва да посетите. Заради суровата и дива природа, при която всяка гледка е патос. Особено когато става дума за плажове. Да, правилно чухте. Но бреговете са последното място, където бихте искали да се изкъпете по бански. Въпреки че и такава случка заснех. Докато ние зъзнехме трагично, един исландски младеж влезе спокойно между айсбергите и започна да плува сякаш не е в Северния Атлантически, ами в топлия Индийски океан. Само по плувки!
Ватнайокутъл в буквален превод означава воден глетчер. Той е най-големият в Европа, втори по обем в света и заема 8% от територията на Исландия. Разбира се, цялата му територия е обявена за национален парк на име Скафтафел. В лоното на ледника има огромен кратер, а в него – горещо езеро, дълбоко 488 метра, откъдето идва и името му. Откъсващите се ледени парчета с размерите на средно голяма къща най-често са тюркоазени, с цвят на коктейл с Кюрасао, понеже отразяват светлината. Естествено, има и бели, но раираните като зебра разказват истории. Черните черти върху леда отразяват изригванията на вулкана. И цялата тази откъснала се от ледника красота се носи из залива в очакване на своя "Титаник", а туристите се надпреварват да я снимат от борда на лодка-амфибия. Това чудо е малко корабче върху огромни автомобилни гуми. По брега се придвижва като кола. И човек тъкмо се чуди дали ще сменя транспорта, то започва да плува в океана.
Парчетата от същия труднопроизносим ледник дават името на разположения наблизо Диамантен плаж. Разбира се, отново не става дума за излежаване върху черния вулканичен пясък. С почти религиозно благоговение човек пристъпва по дългата ивица, осеяна със скъпоценни камъни. Всъщност това са отломки от глетчера, раздробени от вълните и изхвърлени на плажа в причудливи форми, които блестят завладяващо. Редките слънчеви лъчи ги превръщат в искрящи диаманти. Ледените късове променят цвета си от наситено синьо до хирургически бяло, което на фона на черния пясък е спиращ дъха ефект от фантастичен филм.
В края на днешната разходка из Исландия – още едно ледено приключение, но този път изключително питомно, от центъра на Рейкявик. Галерията Меджик айс. Когато си навлечен с пухенка и ръкавици и на влизане ти предложат подплатена пелерина с качулка, понечваш да откажеш, но момичетата са настоятелни. Влизаш в галерията и разбираш защо. Там всичко е от лед – барелефите с мистични сюжети от древните исландски предания – сагите. Фигурите на викинги и тролове, стените, таванът, тронът, на който всеки може да се снима царствено, масите, пейките… Дори барът, където си поръчваш напитка. В чаша от лед, естествено. От замръзнала вода е дори символичният затвор, зад чиито прозрачни стени лицето ти изглежда изкривено като в панаирджийските криви огледала.
Коледа е един празник, в който можем да празнуваме живота и това, че сме заедно, сподели в ефира на "Следобед за любопитните" психоаналитикът Милена Ташкова. Това е един празник и очакване, който свързваме със семейството и хубавите спомени, допълни тя. Често пъти, признава психоаналитикът, съм се питала кое е по- хубаво очакването на Коледа или..
Заедно с Елица Великова, психолог и арттерапевт и Петър Вълчев, режисьор на късометражния филм "И това е за тази Коледа", търсим отговор на въпроса кое е състоянието, което е обратно на самотата. Двамата са водещи на "Кинотерапия – семинар за свързването, покоя и празнуването", който ще се проведе на 27 и 28 декември в Института за изкуство и..
"Той е магия, той е мега микс от аромати, той е преживяване, той те завладява и си играе с нас, той е капризен..." Така определят "главния герой" на следващия разказ хората, които го докосват всеки ден и със страст обясняват за него, а това "той" с толкова много определения е шоколадът. Обичате ли шоколад? Не? Може би, защото не сте опитали..
Наталия Стефанова от години се занимава с ръчното плетене на играчки. Тя самата от малка се научила, защото и майка и баба и са плели шапки, ленти за коса и други изделия. "През годините много пъти започвах с различни ръкоделия, бродиране, рисуване, отказвах се, но още като завърших училище, не ми достигаха парите се при сетих за своя талант, а именно..
Журналистката и пътешественичка Веселина Филипова е събрала в книгата си "Ваканция за двама по Средиземноморието" 60 пътеписа и повече от 200 снимки, включително и от място, където в днешно време никой не би отишъл доброволно - Либия. Веселина обикаля из любимите си държави, дипли истории и описва срещите си с хора. Тези от Сицилия ги е запомнила..
Журналистката и пътешественичка Веселина Филипова е събрала в книгата си "Ваканция за двама по Средиземноморието" 60 пътеписа и повече от 200 снимки,..
Наталия Стефанова от години се занимава с ръчното плетене на играчки. Тя самата от малка се научила, защото и майка и баба и са плели шапки, ленти за коса..
Аналитично, критично и с чувство за хумор подходихме към свършеното от екипа през отминаващата година. В това усилие ни помогна проф. Боряна Делийска,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
