Исландец плува между глетчери и айсберги най-спокойно

За Исландия се сещаме само ако изригне някой вулкан, пуснат по радиото Бьорк или български отбор се сдобие с тамошен футболист. Но най-северната членка на Европейския съюз удесеторява населението си чрез нашествието на туристи. Площта ѝ е колкото на България, обаче там живеят едва 370 хиляди души, защото градовете са разположени предимно по крайбрежието на най-големия остров в света, възникнал изцяло благодарение на вулканична активност. Последните думи обясняват безрадостния и неплодороден ландшафт във вътрешността – стотици километри, покрити единствено с лунен пейзаж от застинала лава и тук-там мъх.

Какво тогава кара над 4 милиона туристи всяка година да посещават страната на викингите, троловете и ледниците? Отидох да проверя на място и разбрах що значи субполярно лято. В превод: 9 градуса, пронизващ вятър и настойчив дъжд. Плюс възможност да скиташ до откат, защото белите нощи не ти дават да заспиш. И да се радваш на всеки оскъден слънчев лъч. Дори и местните задължително изпадат в депресия през зимата. Нормално! След като имат дневна светлина за не повече от три часа. Какво правят тогава ли? Четат! В Исландия е прието за Коледа да се подаряват книги.

Исландия може и да не е държавата, в която мечтаете да се заселите, но определено е място, което си струва да посетите. Заради суровата и дива природа, при която всяка гледка е  патос. Особено когато става дума за плажове. Да, правилно чухте. Но бреговете са последното място, където бихте искали да се изкъпете по бански. Въпреки че и такава случка заснех. Докато ние зъзнехме трагично, един исландски младеж влезе спокойно между айсбергите и започна да плува сякаш не е в Северния Атлантически, ами в топлия Индийски океан. Само по плувки!

Ватнайокутъл в буквален превод означава воден глетчер. Той е най-големият в Европа, втори по обем в света и заема 8% от територията на Исландия. Разбира се, цялата му територия е обявена за национален парк на име Скафтафел. В лоното на ледника има огромен кратер, а в него – горещо езеро, дълбоко 488 метра, откъдето идва и името му. Откъсващите се ледени парчета с размерите на средно голяма къща най-често са тюркоазени, с цвят на коктейл с Кюрасао, понеже отразяват светлината. Естествено, има и бели, но раираните като зебра разказват истории. Черните черти върху леда отразяват изригванията на вулкана. И цялата тази откъснала се от ледника красота се носи из залива в очакване на своя "Титаник", а туристите се надпреварват да я снимат от борда на лодка-амфибия. Това чудо е малко корабче върху огромни автомобилни гуми. По брега се придвижва като кола. И човек тъкмо се чуди дали ще сменя транспорта, то започва да плува в океана.

Парчетата от същия труднопроизносим ледник дават името на разположения наблизо Диамантен плаж. Разбира се, отново не става дума за излежаване върху черния вулканичен пясък. С почти религиозно благоговение човек пристъпва по дългата ивица, осеяна със скъпоценни камъни.  Всъщност това са отломки от глетчера, раздробени от вълните и изхвърлени на плажа в причудливи форми, които блестят завладяващо. Редките слънчеви лъчи ги превръщат в искрящи диаманти. Ледените късове променят цвета си от наситено синьо до хирургически бяло, което на фона на черния пясък е спиращ дъха ефект от фантастичен филм.