Сезонът на Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел завърши с поредица от спектакли на впечатляващата опера на Джакомо Майербер "Хугеноти". Творбата е сред най-ярките постижения в жанра на "grand opéra" – внушителен, мащабен спектакъл с големи исторически картини, разширени хорови сцени, балет и забележителни вокални партии. Операта описва невъзможната любов между католичката Валентина и протестанта Раул на фона на ожесточените религиозни войни във Франция през XVI век. Кулминацията на тази вражда е Вартоломеевата нощ с масовото избиване на хугеноти в нощта на 24 август 1572 г. Под понятието хугенот се разбира привърженик на калвинисткото протестантство в средновековна Франция.
Постановката в Брюксел е възстановка на изключително успешната режисура на Оливие Пи от 2011 г. В трактовката на френския режисьор историческият контекст на операта и днешният ѝ отзвук се преливат много плавно и хармонично. Оливие Пи изгражда ярки, внушителни живи картини, в които народните маси заемат важно място. Комплексната интрига е разказана ясно и логично. В дадени моменти режисьорът използва деликатен хумор. Еротизмът също присъства в постановката, особено в красивата сцена с къпането на придворните дами. Действието е изключително раздвижено, интересно и като цяло голямата продължителност на операта (четири часа и половина музика) не се усеща. Зрелищният декор на Пиер-Андре Вайц е мащабен и функционален. Смяната на сцените се осъществява много бързо с помощта на най-модерна техника. Костюмите – също създадени от Вайц, са едновременно исторически и модерни. Католиците сякаш изплуват от ренесансова картина, докато хугенотите носят строги черни одежди. Смразяващ ефект има финалната сцена с екзекуцията на протестантите. Постановка, която не е загубила нищо от свежестта си и директното си послание за безсмислието на всеки човешки конфликт.
От музикалните постижения на първо място бих искал да посоча изключителния принос на хора на "Ла Моне" в една много отговорна, богата и важна партия. Подготвени от Еманюел Тренке, хористите бяха ярко и релефно действащо лице в религиозната драма. Внушителни бяха мъжете в католическото тържество от първо действие, както и в известната "Благословия на сабите", даваща начало на касапницата. Изящни бяха дамите в градинската, кралска сцена. Впечатляващ бе и големият хоров финал на трето действие.
За соловите партии са необходими изпълнители от най-високо ниво - не случайно в края на XIX век в Метрополитън опера спектаклите на "Хугеноти" стават известни като "вечерите на седемте звезди". В Брюксел екипът също бе изключителен.
Централната партия на Раул дьо Нанжи е една от многото трудни роли, написани за прочутия Адолф Нури (ще спомена само тези на Арнолдо от "Вилхелм Тел" и Елеазар от "Еврейката"). В Брюксел Енеа Скала бе много пламенен Раул, който показа солидна гласова издръжливост и сигурен висок регистър в тестващата теситура. Италианският тенор изпълни с красива кантилена арията от първо действие в съпровод на виола д'аморе. Запомняща се бе и страстната стрета в края на операта, в която хугенотът призовава братята си на съпротива.
Невероятен Марсел – верният другар на Раул, бе басът Александър Виноградов. При всяка своя поява руснакът доминираше действието и впечатли с много звучен, обемен, топъл и дълбок глас. Страхотно прозвуча ефектната хугенотска, бойна песен "Piff, paff".
Холандското сопрано Ленеке Ройтен бе великолепна кралица Маргьорит дьо Валоа. В голямата ария от второ действие певицата показа както чудесна кантилена, така и бляскави колоратури.
При все, че ролята на Валентина не съдържа особено запомнящ се солов момент, тя е много важна в драматургично отношение. Френското мецосопрано Карин Дее се справи блестящо с трудностите със сигурна техника и качествен, изравнен вокал. Безспорен връх в целия спектакъл бе знаменитият дует на Валентина и Раул – сцена, наситена с голям емоционален заряд: двама млади хора, раздвоени между чувствата си един към друг и факта, че принадлежат към враждуващи религиозни групи. Дее и Скала наситиха тази сцена с голяма страст, а гласовете им се разтвориха в стратосферните ре бемоли.
Ведро настроение внесе участието на пажа на кралицата Урбан с двете си великолепни, виртуозни арии, изпълнени с голяма лекота и свежест от Амброазин Бре. С голям драматизъм бе белязано участието на баритона Никола Кавалие като неумолимия католически фанатик граф дьо Сен-Бри. Солиден бе и другият водещ баритон Виторио Прато в по-човечния образ на граф дьо Невер.
Спектакълът на 18 юни премина при изключителен успех и големият труд, положен от всички участници бе възнаграден от зрителите с дълги аплодисменти и ставане на крака.
Шведската китарна легенда Ингви Малмстийн ще отбележи 40 години на сцената със специален концерт в София. Събитието ще се проведе на 10 август в клуб Joy Station и ще бъде част от световното му юбилейно турне, посветено на четири десетилетия безкомпромисно влияние в рок и метъл музиката. Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И..
Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г. Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..
1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..
Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..
Ако сте съвременни работещи родители и нямате наоколо баба да ви помага, сигурно често сте изпитвали нужда от подобна подкрепа на по-възрастен човек. Ето..
"Кралство Мароко, както и България, е една голяма туристическа дестинация и както вашата страна е една държава на повече от 12 века – позната с културното..
Нейните сини очи говорят толкова красноречиво, сякаш проникват в зрителя и го четат. Никак не са малко филмите, да не говорим за театралните постановки,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg