На 14 юли 1992 г. е учреден Българският хелзинкски комитет. От 1993 г. той е част на бившата Международна хелзинкска федерация със седалище във Виена, в която до разпускането ѝ влизат 46 хелзинкски комитети и независими правозащитни групи от Европа, бившия Съветски съюз и Северна Америка, работещи на национално и международно ниво за утвърждаване защитата правата на човека.
Три десетилетия по-късно БХК обръща поглед за равносметка на пътя, който е изминала организацията в застъпничеството и защитата на правата на човека. Станахме ли по-чувствителни към проблемите на уязвимите групи и промениха ли се сферите, в които имаме нужда от правна защита, коментар в "Нашият ден" прави Красимир Кънев, един от основателите на Български хелзинкски комитет и негов председател.
Правото на свободно изразяване, на свободно придвижване, на свобода на мисълта и на словото стават актуални след промените през 90-те години, когато се появява Българският хелзинкски комитет.
"От средата на 70-те години на миналия век имаше създадени Хелзинкски комитети, когато се учреди т.нар. "Хелзинкско движение" на базата на подписаните в Хелзинки през 1975 г. споразумения от т.нар. "трета кошница", в която се съдържаха формулировки на основните човешки права. Това беше единствената договореност тогава, която по-късно прерасна в Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Само че там нямаше механизъм за тяхното прилагане", припомня Красимир Кънев.
Българският хелзинкски комитет се създава от хора, които се занимават със защита правата на човека. За съжаление някои от учредители вече не са сред живите. Правда Спасова беше първият председател. Има и журналистка от БНР, която продължава да бъде с нас – Антоанета Нейкова. Не бива да се пропуска и Димитрина Петрова. Сегашният съдия в Европейския съд по правата на човека Йонко Грозев е сред учредителите.
"При създаването на правозащитната организация особено актуален беше въпросът с правата на турското малцинство в България. В края на комунистическия режим имаше кампания за неговата асимилация, промяната на имената. Прогонването на една част от тези хора в Турция. Принудата към емиграция – на друга част", допълва Красимир Кънев.
Човешките права се нарушават и днес. Обикновено на хора, попаднали в институции – в затвори, в психиатрични болници, в детски институции, в социални домове. Хора, които по една или друга причина са недолюбвани от българското общество. Представители на някои етнически малцинства – ромите, хората с различна сексуална ориентация, мигрантите. Не бива да се пропуска и свободата на словото.
64% от казусите, разгледани случаи срещу България в Европейския съд по правата на човека, са били подпомогнати от експертите на Българския хелзинкски комитет.
Целия разговор с Красимир Кънев можете да чуете в звуковия файл.
Семейството Тони и Надежда Йорданови от Мездра са собственици на млада винарна тип "шато" в близост до града. Любовта към виното е първият импулс на Тони Йорданов да прави вино и дълги години това занимание е само хоби, финансирано от другите дейности на семейството – зеленчукова ферма, хотел в гр. Мездра, създаване и управление на ВЕЦ. Днес..
Неделното евангелско четиво за Петата неделя от Великия пост на пръв поглед няма нищо общо с честваната на този ден светица — преподобна Мария Египетска. Вгледаме ли се обаче по-обстойно ще намерим един общ елемент. И в текста от св. евангелист Марк, и в житието на светицата са разкрити човешките слабости. Заедно с доц. Венцислав Каравълчев,..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо техните съдебни системи са причината, за да излязат хората на улиците . Когато една съдебна система е превзета, можем да видим как може да бъде използвана. В Турция, например, една журналистка, с..
Село Глава се намира в община Червен бряг, плевенска област. Селото е създадено в края на XIV в. и носи името от това време. Една от легендите за името е, че поради благоприятните условия в местността, хората изкарвали на паша добитъка си там и поставили на кол череп на животно, който да служи като ориентир. Главата на животното се превърнала в..
В разговор с Ивайло Стефанов за предаването "Аларма" по Програма "Христо Ботев", Виктор Лилов, правозащитник и издател говори обстойно за случаят на саудитския дисидент и журналист Абдулрахман Ал-Халиди, намиращ се вече четвърта година затворен в центъра за задържане на чужденци в софийският квартал Бусманци. Абдулрахман Ал-Халиди е дисидент и..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
