Бохемство е имало винаги, но някои негови проявления, особено около и след средата на миналия век, се очертават в исторически план като заредени с политическо, социокултурно и дори философско значение обществени метаморфози.
За нашето артбохемство в София, Пловдив, Бугргас и другаде е разговорът с писателите Чавдар Ценов и Антон Баев, с журналистката Мариана Първанова, автор на две книги за съответното явление в София и Бургас, и с доц. Йордан Ефтимов. Търсим паралели на явлението, защото вероятно чисто темпорално е неслучайно съвпадението на т. нар. "източно артбохемство" с хипи движението в САЩ, и събитията 68 година във Франция, анализирани в "Революция на хедонизма" на Панайотис Кондилис.
Нека уточним, че бохемството е състояние на духа, характерно с хедонистични нагласи, и че това състояние на част от човечеството го съпътства през цялата му история. Но кое е интересното за бохемския начин на живот, особено в артсредите, някъде откъм средата на миналия век у нас? Защо част от т.нар. ни "творческа интелигенция" обособи места с особен ореол, и защо този начин на живот се възприемаше и като своеобразен протест срещу догмата?
Според Чавдар Ценов действително може да се говори за бохемството и като конфликт между поколенията, поне в социологически план. Мариана Първанова запознава с култови места и заведения – свърталища на артбохемата от Бургас и София, а Антон Баев разказва за личности като поета Добромир Тонев и художника Георги Божилов - Слона от Пловдив. Според Йордан Ефтимов пък паралели между хипи-движението, парижките левичарски бунтове и българското бохемство могат да се чертаят, защото всичката тази активност е и политически мотивирана.
Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония". "Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло..
Това, което открих още при първия прочит е как, през цялото време, през целия си живот искаме да бъдем колкото се може по-свободни и неограничени, но сами се ограничаваме и всъщност нашата свобода зависи изцяло от нас… казва Яна Титова за пиесата на Захари Карабашлиев "Лисабон". Яна Титова е режисьор на спектакъла на Младежкия театър...
След като получи “Специалната награда на журито” на Международния филмов фестивал “Любовта е лудост”, “Диви ягоди” беше представен на публиката на 41-вата “Аполония”. Дебютът в игралното кино на Татяна Пандурска е по документалните разкази “Забравените от небето” на Екатерина Томова и разказва за архитект Дафни Бело от Ню Йорк. Дафни неочаквано..
Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”. Литературният труд обхваща дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои..
В "Нашият ден" гостува Катя Костова , създател на АртТеатър Берлин – място, на което българите в Германия имат възможността да се срещнат с българската култура и изкуство. "Наистина вярвам, че културата е обединител. Представяйки българска култура на европейска, на чужда сцена, се създават мостове към нашата държава, които изграждат позитивен..
На 10 септември дворът на Драматичния театър в Пловдив ще се превърне в сцена за една специална музикална вечер. Певицата и пианистка Александра Борисова –..
След успешното си представяне в галерията на СБХ в София, мащабната ретроспектива, посветена на легендарния художник Любен Зидаров, гостува в Пловдив...
В Пловдив на ул. "Иван Вазов" започва третото издание на фестивала Station Street Festival. Фестивалът събира на една сцена музика, култура, изкуство,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
