За първи път общоевропейският мониторинг на медийния плурализъм включва класация на държавите въз основа на средното им ниво на риск в четири анализирани области: основна защита, пазарен плурализъм, политическа независимост и социално включване. Докладът "Мониторинг на медийния плурализъм в цифровата ера“ е предназначен да идентифицира потенциалните рискове за медиен плурализъм в държавите членки на ЕС и страните кандидатки. Изследването обхваща 27-те страни плюс Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция.
Какво е мястото на България в този мониторинг, коментираме с Николета Даскалова от фондация "Медийна демокрация". Николета Даскалова, проф. Нели Огнянова и доц. Орлин Спасов са авторите на българската част на доклада.
"Сериозен проблем, който е характерен и за България, и за страни като Унгария и Полша, е проблемът, тъжно е, че го казвам в БНР, с обществените медии. Това е много ключово звено, за да имаме една по-плуралистична медийна среда. В България виждаме, че така чаканата реформа за начина на финансиране на обществените медии все още е в застой. Има един проектозакон, който просто не мърда наникъде в тази политически нестабилна ситуация. Полша и Унгария са двете единствени страни от ЕС, които са по-зле от нас в тази насока./…/ И там основният проблем е с обществените медии и изобщо с намесата на държавата и властта в медиите. И това е същественият проблем в тези страни – липсата на реформи и овластяване, дисциплиниране на медиите, отглеждане на послушни медии, включително, за съжаление, на обществените медии.“
Ефективната саморегулация
"Трябва да има ефективна саморегулация и желание от страна на самата среда да настоява да упражнява натиск към взимащите решения, за да се реализират някакви важни реформи. За мен беше много интересно да разгледам доклада на колегите от Германия, всъщност Германия е отличникът в тази класация с най-ниско измерено ниво на риск – около 20%. За сравнение България е със 66%. Най-високото ниво на риск, над 80%, е в Турция, където има сериозен проблем с правата на журналистите. Колегите от Турция казват, че не могат да смогнат да актуализират информацията за задържаните журналисти и публични фигури затова, че критикуват властта. /…/
Това, което ми направи впечатление от доклада на германските колеги, е, че там има много добре действащи обществени медии, изобщо надзорът над обществените медии е много качествен и в този надзор само 1/3 от участниците в него са политически ангажирани фигури, докато другите 2/3 са от така наречените "обществено значими групи“. В Германия имаме наистина активно участие на обществото като форма на надзор върху обществените медии.
В България, както знаем, това изобщо не е така. В Германия има ефективна саморегулация, прескодекс, който действа на практика и се спазва от големите новинарски медии и колегите казват, че просто няма доклади за нарушение на този кодекс, докато при нас проблемът е, че етичният кодекс е подписан от малка част от медиите и за съжаление няма тази сила, която трябва да има. Гилдията в България няма добра имунна система, не успява да излъчи достатъчно силно желание сама себе си да подобри. Някак си голяма част от гилдията се адаптира към тази проблематична, замърсена среда, успявайки да оцелява по един или друг начин и не мисли толкова за обществените приоритети, а именно доставянето на качествена информация на гражданите.“
Целия разговор можете да чуете в следващия звуков файл.
"КМаркетингFactbook" издаде своя годишен бизнес доклад за най-големите комуникационни агенции. Какво е лицето на комуникационната индустрия през 2024 година, се пита редакторката и автор на изданието журналистката Сирма Пенкова от "Капитал", и търси отговор в бизнес класацията на най-големите групи и агенции по дейности в България, в анализа на ролята..
На Стефановден в "Аларма"ви срещаме с именниците: Стефан Велев – геолог с шест полярни експедиции в Антарктика и Стефан Ганов – актьор и режисьор. Главният ни гост е Стефани Дънева – магистър по класическа филология, която се занимава с епиграфика (науката, изучаваща надписите върху камък), в момента тя завършва дипломната си работа и подготвя..
Стефановден, празнуван на 27 декември, е денят на свети Стефан – първият мъченик за християнската вяра. Денят не е само за имениците, но и за всички християни, които почитат делото на светеца. В ефира на предаването "Нашият ден" доц. Русалена Пенджекова от Пловдивския университет "Пайсий Хилендарски" ни припомня още един важен Стефан в историята на..
Каква беше 2024 г. според консултантите на предаването "Законът и Темида"? С какви предизвикателства се сблъскаха и с какви очаквания стъпват в новата година споделят проф. Ирена Илиева, проф. Таня Йосифова, проф. Илин Савов, адв. Елка Пороминска, д-р Орлин Колев и адв. Христиан Митев. За работата на Института за държавата и правото, за..
В рубриката "Темата на деня" разгледахме идеята за мир и разбирателство не само по празниците, но и през цялата година. Как е възможно това? Пример за отговор ни дадоха няколко семейства, които споделят общото си пространство в един жилищен блок в столичния квартал "Враждебна". Жителите на блока са създали уникална общност, която живее в хармония,..
В епизод 571 "Трамвай по желание" връща своята публика към вечния спомен за ненадминатия оперен бас Борис Христов, във връзка с навършването на 110 г. от..
Стефановден, празнуван на 27 декември, е денят на свети Стефан – първият мъченик за християнската вяра. Денят не е само за имениците, но и за всички..
Преживяването – на него държи актрисата Стефания Кочева, която днес празнува своя имен ден. Тя е част от трупата на Сатиричния театър "Алеко Константинов",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
