Лични лекари отказват да записват украински бежанци за свои пациенти. Хиляди бежанци от Украйна са преминали от началото на войната досега в Дома на Украйна в квартал "Чайка” във Варна, всички те са намерили подслон и са получили хранителни продукти, но се оказва, че не могат да се възползват напълно от здравеопазването ни. Това коментира преди дни в Световния ден на бежанците Полина Станчева, която е дежурна от първия ден в дома.
“Според мен не бива да се изпада в такива крайности, здравни грижи има. Тези хора не са останали на произвола на съдбата, да, има много проблеми. От много места чувам, че пациенти, които са записани, са обиколили няколко колеги и са били върнати, но така или иначе здравни грижи има“, казва в “Нашият ден“ д-р Николай Христов, общопрактикуващ лекар, и допълва:
Най-лесно е на такава ситуация да сложим етикет на колегите “вие сте лоши хора“, “лоши лекари“ – все някой ще се намеси в разговора със споменаване на Хипократовата клетва. Факт е, че бяхме поставени в една ситуация с изключително много неразбории около здравните грижи за тези хора.
И за колегите, които и без това сме претоварени до краен предел с текущата си работа, с неудачите и проблемите относно текущата електронизация на системата на здравеопазването, по-лесно някак идва просто да върнат пациентите, отколкото да се натоварят с допълнителни проблеми. В началото имаше проблеми още с регистрацията, докато получат лични документи, след това получиха документите и им беше казано, че всичко е наред и че може да се запишат при лекар. Идват при нас, а от документите им не излиза, че са здравноосигурени. По-скоро трябва да се търси коренът на проблема, а не да се слагат етикети.“
Лекарствата за хронично заболяване
“Проблемите бяха с т.нар. "скъпоструващи лекарства" по протокол на Здравната каса. И тези проблеми бяха съвсем логични, защото, за да получи един пациент подобни лекарства в България, той трябва да мине през определена бюрократична пътека, трябва да бъдат изпълнени определени стъпки, а украинските бежанци по чисто технически причини нямаше как да минат през тези стъпки, те нямаха необходимата документация, което създаде един куп разправии през отделните нива на системата, макар и трудно, нещата влязоха в някакви рамки“, посочва още той.
Бежанците от Украйна
“Проблемът с ваксинациите на бежанците е по-общ – със стандартните ваксинации на децата. Затова нещо алармираме общопрактикуващите лекари още от самото начало, още в края на февруари, началото на март поставихме проблема“, посочва още той.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..
Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..
В контекста на войната на Русия в Украйна Олесия Хориаринова, съосновател на Украинския център за сигурност и сътрудничество, и Серги Кузян, негов председате, споделят в "Мрежата" украинския опит за начините на ненасилствена мобилизация, подготовката на цивилните граждани за евентуална агресия от страна на чужда държава, а също и как всеки гражданин..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам , глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ. Проф. Наджам гостува в България по..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
