Богато е архитектурното наследство на Морската столица на България - Варна. Плеяда талантливи архитекти са оставили отпечатъка си при проектирането на обществени и жилищни сгради, които до ден днешен са градски забележителности и със своите архитектурни достойнства придават своя собствен и неповторим аристократичен дух на централната градска част на Варна.
Независимо дали става дума за обществено здание или частен дом, всяка сграда посвоему е разказвач на любопитна история.
“Щастие и привилегия е да живееш в град като Варна“, казва в “Нашият ден“ Християн Облаков, изследовател на архитектурното наследство на град Варна и допълва:
“Наследството, с което разполага нашият град е голямо. Има не малко хора в града, които имат искрен интерес към тази тема. Има доста хора, които се интересуват живо от тази тема.
Лично имам засилен интерес към творчеството на едни от архитектите от години. Арх. Дабко Дабков ми е много интересен. Една част от сградите са били обекти на по-засилено проучване, повече търсения – всички са изключително красиви. Негова е сградата на аквариума във Варна, която е изключително красива. Могат да бъдат дадени и много други примери.
Не по-малко интересно ми е творчеството на арх. Стефан Венедикт Попов. Други техни колеги, които са работили по това време, са оставили в наследство на поколенията изключително интересни сгради.“
Сградата на Радио Варна
“Тя е един изключително добър пример на архитектурата от края на XIX в. от 1893 г. Сградата продължава да впечатлява и днес минувачите, които стигат до този част на морската градина“, разказва още Облаков.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Снимки: БНР
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
