Постурологията е наука за правилната стойка и е свързана със способността на човешкото тяло да поддържа баланс. За изучаването ѝ се използват методите от отоневрологията, неврологията, офталмологията и ортодонтията. Неправилната стойка на тялото крие заплаха за общото здраве на пациентите.
Колко здрави или колко болни сме, анализирайки стойката на тялото, коментират в "За здравето" д-р Венцислав Стоев, председател на Българската асоциация по постурология, и д-р Мариета Караджова, невролог.
"Бях на курс по имплантология в Италия при д-р Михаел Лопес. След курса той ме попита “Как сте, д-р Стоев, с постурологията в България?”. Отговорих: Аз не зная какво е това. Той ме заведе в една от стаите в клиниката си, където видях оборудване, каквото не бях виждал дотогава. Там видях компютърна програма и ми бяха представени случаи, в които се доказа още веднъж връзката между всички части на тялото. Показано ми бе как работят заедно лекари, зъболекари, кинезитерапевти, невролози, офталмолози. Посетих и Центъра за обучение по постурология", разказва д-р Венцислав Стоев.
Науката за правилната стойка свързва различни специалности, като обединява невролози, зъболекари, офталмолози, ортопеди, кинезитерапевти, рехабилитатори, в зависимост от конкретния случай. Това е специалност, която се занимава с индивидуалните особености на човека в цялост. Тя е изключително полезна при неясни болкови синдроми и затруднени диагнози.
"Стойката ни помага да четем, какво се случва с човека. Всички проблеми, които той е имал. Дали с вътрешните органи, дали емоционално – всичко това се отразява на стойката. Ние се учим как по стойката на човека да отриваме тези неща“, посочва д-р Мариета Караджова.
Всички органи са подвластни на гравитацията и тялото трябва да се справи с нея. Всеки човек има собствен начин, по който да се справя с различните компенсаторни механизми, които има. Основната идея тук не е да търсим идеалната, изправена стойка, а тази, която е най-удобна и възможна за конкретния човек. Има хора, които са изключително изправени, но много често се оказва, че те пък например имат много сериозни психоемоционални проблеми, заради което се е получил психосоматично много висок тонус на мускулите и в резултат на това те ходят така изпънати, като струни, което не е добре за здравето.
"Когато правим анализ на стойката, не просто гледайки, а анализирайки с определени методи, ние виждаме съотношението между ставите на тялото, които започват от горната челюст, рамената, кръста и глезените и всичко това е свързано“, казва д-р Венцислав Стоев.
Постурологията разчита тестове, които са специфични за различните отдели на човешкото тяло. При променен тонус на страничните мускули на очите, може да се промени стойката. Ако носите ортодонтски апарат, който не е точен, може да се появят болки в колената. Или от това, че се носят обувки, които не са удобни, могат да се появят както изкривявания или болки в колената, така и в кръста, допълва д-р Венцислав Стоев.
Целия разговор с д-р Мариета Караджова и д-р Венцислав Стоев можете да чуете в звуковия файл.
Д-р Мариета Караджова е специалист невролог в София с 20-годишен опит. Тя е главен асистент към Катедрата по неврология на Медицински университет - София. Практикува мануална медицина от 2001 г., а от 2003 г. обучава в теорията и практиката на мануалната медицина лекари-специалисти по неврология, физикална и рехабилитационна медицина.
Д-р Венцислав Стоев е зъболекар, доктор по клинична психология, експерт по постурология и интегративна медицина. За пръв път прилага в България и открива пътя на постурологията – науката за стойката на човека. През 1981 г. завършва Стоматологичния факултет в София. През 2005 г. – магистратура по Клинична и консултативна психология към СУ “Св. Кл. Охридски” и защитава дисертация за преодоляване на страха от стоматологично лечение през 2016 г., а през 2018 г. специализира в Рим интегративна постурология при проф. Заварела и се дипломира в Университета “Жан Моне” в Брюксел.
На 8 май в Гимназия за дигитални науки "СофтУни БУДИТЕЛ" се проведе СТЕМ ден, посветен на темата "Как това, което консумираме, влияе на поведението и здравето ни". В рамките на събитието десетокласници представиха пред своите по-малки съученици – осмокласници – различни аспекти на вредите от модерни субстанции като вейпове, снус и райски газ...
"В началото на реформата беше заложено здравната вноска да расте през определен период от време до достигане на над 12%. През годините това нещо се забрави, но ние го помним и ще го напомняме." С тези думи д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), напомни преди дни в ефира на БНР за един от първоначалните ангажименти в..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. На..
128 СУ "Алберт Айнщайн" в София празнува 50-годишнина. В седмицата на училищния юбилеен концерт в "Нашият ден" гостува Юлиян Плачков, директор на 128 СУ "Алберт Айнщайн" от 2011 година насам, учител по история, но човек, улавящ пулса на съвременността. Екипът на училището се придържа към максимата на Айнщайн, която гласи: "Животът е..
В ефира на предаването Lege Artis Петър Галев от платформата CredoWeb коментира актуалните проблеми и нужди на българската здравна система. Основният фокус бе върху необходимостта от адекватно финансиране на здравеопазването и структурни промени, които да осигурят устойчивост и по-високо качество на услугите. От Българския лекарски съюз настояват..
Еделина Кънева – директор на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Кръстю Кръстев – арт директор на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив, и..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе –..
Преди празничния 24 май в "Нашият ден" разговаряме с Диана Андреева , директор на Обсерваторията за изследване на културата. Повод за срещата е докладът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg