"Псевдоним Вирус с окраска диверсия" – книгата на журналистката и поетеса Юлия Пискулийска връща в 1985 година, когато професор Радка Аргирова, тогава млада стипендиантка на "Хумболт" донася в България в дамската си чанта клетки, заразени със страшен вирус, наречен "Чумата на ХХ век".
"В тази книга сме обхванали десетки години, така че се получи както биография на проф. Радка Аргирова, така и биография на времето. – казва Юлия Пискулийска – Обичам Радка като приятел, но много я ценя като човек на науката, който така е отдаден на тази наука, че наистина води сериозни битки за здравето на човека. Тя е така пленителна, когато разказва за своите вируси, така те увлича, че искаш да видиш какво толкова има в този свят. Започвам от нейното пристигане в България, от срещата ѝ със службите. Колегите ѝ вирусолози бягат от нея като прокажена, но за радост на всички нас има и други, има и човеци."
Според проф. Радка Аргирова всичко, което е извършила тогава, не е геройство, а най-правилното възможно решение. "Просто носех вируса на СПИН и това е. – казва тя – Смелостта дойде после, защото в един дълъг период от време трябваше да доказвам защо е е необходим този вирус, с какво ще бъде полезен на държавата, на науката и то специално в България. Взех вируса от човека, при когото бях на специализация по "Хумболт". Науката е нещо, което колкото е сложно и трудно и за обяснение и за дълбоки проучвания, толкова е важно да бъде популяризирано, защото истинската наука винаги служи на обществото и на човека."
Чуйте в "Какво се случва" Юлия Пискулийска и проф. Радка Аргирова.
Две изложби се откриват днес в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна – "В огледалото на Рембранд" и арт инсталацията "Васил Стоилов – архитектурни мотиви". Повече за тях ще чуем сега от редактора Ани Маринова. Слушайте!
Сдружението "Тук-там" вече 10 години подкрепя българските студенти, които искат да получат магистърска степен в чужбина и да приложат наученото в България. В "Нашият ден" Мила Топалова , член на УС на сдружението, мениджър "Образователни инициативи", представя възможностите за получаване на стипендия по програмата "Иди, учи и се върни" ...
Семинар на тема "Българи, останали докрай и в Плиска си пренесли трона: разказването на националното в жанровете на метъл музиката след 1990 г. в България" ще се състои днес от 14:30 часа в Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. В България възходът на твърдия звук местно производство може да бъде проследен назад някъде до..
Последното издание на популярното ловно-рибарско предаване "И рибар съм, и ловец съм" е посветено, както винаги, на теми, изключително интересни за природолюбителите. Като например, големия традиционен за началото на април празник – Празника на гората! А вторият сюжет ни спира дъха, защото става дума за мечки! Нашите родни български мечки в..
Журналистът и пътешественик Васил Велев споделя своите мисли за различните видове управления в Азия. Наследствени демокрации или наследствени монархии? Общото между Дюран Дюран, Баден-Баден и народнодемократичната република. За един султанат, бивша руска стриптийзьорка, един крал и военните режими. Икономика, богатства, коне и кучета, рак и водка...
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg