Живко Петров и неговите "20 прелюдии за пиано"

За първи път виртуозът на пианото Живко Петров издава ноти. "Моето щастие" нарича той книгата албум "20 прелюдии за пиано", която имаше премиера на “Аполония” 2022. Празниците на изкуствата са мястото, където Маестрото винаги успява да представи пред почитателите си своите идеи и мечти.

"20 прелюдии за пиано" е новата форма, под която Живко Петров разголва душата си и кани слушателите да навлязат в нея. Книгата съдържа композициите от двата солови албума на пианиста "After 4" и "Ten" – представени не само под формата на ноти, ценни за всеки музикант, който иска да пресъздаде музикалния свят на Петров по свои начин, но и съхранени на флашпамет, както и фотографии и размисли на Маестрото, които са като встъпителни думи за инструменталистите. Текстът въвлича в настроението на пиесите – музикалните картини, които Живко Петров рисува на пианото.

"За да ти се върне енергията, трябва да я споделиш и да бъдеш искрен в това, което правиш“, казва той. “Само тогава можеш да продължиш напред. Когато споделиш своите идеи и ги дадеш, всъщност аз ги давам, така че да могат да се свирят и да се докоснат хората до това, което аз усещам – ето това е разголване.”

За Живко Петров споделянето е следващият етап на щастието.

"Много ми се иска тази линия да продължи, защото тя някак си е прекъсната. Преди време много се издаваше музика на български автори, сега това нещо го няма, изчезна. А има страхотна музика на млади български композитори, да не изброявам имена, които пишат прекрасно и има какво да кажат. Издателите, ако подходят и рискуват да започнат да издават наново български композитори, би било хубаво и за нас", допълва още той.

Маестрото се слива с музиката всеки път, когато докосне пианото. Той е пример за думите на Ницше, че когато дълго стоиш загледан в бездната, бездната започва да гледа теб. Така и Живко Петров се гледа с музиката и разказва чрез нея. Говори за любовта, живота, тишината и смирението.

"Егото няма как да ни напусне напълно, нас – артистите. Най-малкото, за да се качиш на сцената, ти трябва самочувствие, но говоря за смирението и приоритета, че всъщност не самият изпълнител и автор стои над голямото изкуство, а музиката. Тя, ако е в пирамида, трябва да бъде на пиедестал. А ние сме само хора, на които по някакъв начин ни е даден талант и отгоре някаква идея, длъжни сме просто да я облечем. Музиката е нашето изразно средство за връзка с обществото, ние така разговаряме с хората."

Живко Петров определя музиката като свой път - чуйте в звуковия файл.