Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Terra Култура: Архивите са живи

Последните дни на цар Борис III

Снимка: Wikimedia

На 5 септември 1943 г. Цар Борис III е погребан в Рилския манастир, след кончината му на 28 август.

Гласът на цар Борис III е съхранен в "Златния фонд" на БНР. Акценти от тронното му слово произнесено при откриването на 4-та редовна сесия на XXV обикновеното народно събрание на 28 октомври 1942 г.  дава съществена информация за икономическите мерки предприети от правителството, можем да правим сравнение с днешните кризисни времена.

"Външната политика на страната ни в тези съдбоносни времена е окончателно установена. Тя  продължава да се провежда от правителството с твърдост и решителност. В рамките на Тристранния пакт и на Пакта против Коминтерна. Тази политика почива на искреното сътрудничество и сърдечно приятелство със силите от Оста и техните съюзници. България приобщена към идеите за изграждането на новия европейски ред, който ще обезпечи един траен мир, основан на справедливостта дава с готовност своето сътрудничество за осъществяването на тези идеи", заявява Цар Борис III в своето слово.

Какво четем между редовете в тронното слово на цар Борис III при откриването на 4-та редовна сесия на XXV обикновено народно събрание?

"Световната война в която България, има също своя дял продължава да оказва все по-голямо внимание върху нашето стопанство и държавни финанси. Извънредно тежката зима, продължителната суша през настоящата година имаха за последица една незадоволителна реколта. Това не можа да не се отрази на върху развитието на цялото наше стопанство. Правителството, трябваше да вземе нови и да засили съществуващи мерки за по-справедливо разпределение на наличните продукти, за по-ефикасно задържане на цените, както и за по-голяма намеса в поддържането на равновесието между вътрешните и външните чрез уравновесителния фонд", посочва Цар Борис III.

Последните дни на Цар Борис III

След като се връща от срещата с Хитлер през август 1943 г. Цар Борис III прекарва два дни в София. На 18 август изкачва в. Мусала заедно с княз Кирил и няколко приятели. Вечерта отсяда в двореца "Царска Бистрица" в Чамкория, където прекарва дните 19 и 20 август. Събота 21 август е на лов за елени, а в неделя на 22 август дава аудиенция на военния министър Никола Михов за свикването на военни маневри в долината на река Марица. В понеделник 23 август царят се завръща в София. Същата вечер е поканен в резиденцията на италианския пълномощен министър. Отива със съветника си Йордан Севов. На 24 август адютантът му е обезпокоен, че не е повикан и отрива монархът припаднал.



 Въпросът кой би имал полза от смъртта на владетеля през август 1943 г. с и на геополитическата конюнктура е със съществен отговор и за днешна България за отношенията й с т.нар. "великите и други сили". 
На какви по-малко известни факти се натъква Сима Владимирова: "Трима лекари са извикани веднага след като е станало ясно, че царят е в кома. Един от Виена – проф. Епингер и  проф. Зайц от Германия. Извикан е и лекар от индийски произход от Цариград. Именно този лекар е бил специалист по отравянията и се предполага, че още тогава са смятали, че царят е отровен, въпреки че в официалният смъртен акт е пише, че той е починал от естествена смърт .Фактът, че тези лекари са отказали да подпишат смъртния акт, говори, че те са се съмнявали, че смъртта е естествена".

През 1943 г. радио Лондон, бъдещото BBC излиза с информация, че това е станало с немско участие. От друга страна германците обвиняват британците. Но, според  Иван Дреников, синът на полк. Георги Дреников  единственият, който има интерес това да се случи е Сталин. Докладът на проф. Ханс Епингер, извикан заради заболяването на монарха изчезва, когато е призован като свидетел на Нюрнбергския процес.

Любопитен факт е маршрутът на самолета изпратен от Хитлер на цар Борис III, за да бъде осъществена последната им среща.

Целия документален запис на можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Христо Даново залага на туризма

Карловското село Христо Даново се намира в подножието на Централен Балкан, на 120 километра от столицата и на 20-ина от общинския си център. Около него има полета с лавандулови насаждения и маслодайна роза. В населеното място живеят над 1700 човека, а в центъра му се намира паметникът на възрожденския учител, книжовник и родоначалник на книгоиздаването..

публикувано на 18.05.24 в 09:26
Серго Маркарян

Серго Маркарян: Протестиращите в Грузия казват – ако не сме свободни, по-добре да не сме живи

Въпреки продължаващите седмици масови протести парламентът в Грузия окончателно прие оспорвания закон за "чуждите агенти". Какво следва за Грузия, защо много анализатори предричат бъдеще за Грузия като това на Беларус и възможно ли е то? За влиянието на Русия в политиката на Грузия и не само там, има ли вина Западът за тежкото положение в Украйна..

публикувано на 17.05.24 в 16:45

Приемане на наследство по опис от малолетно дете и изпълнение на решение в страна членка на ЕС

В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Елка Пороминска  отговаря на слушателски въпроси в предаването. Слушатели от град София (г-жа Николова и синът ѝ) задават следния въпрос: "Наследници сме на моя съпруг и баща на детето ни на имущество, което включва недвижими имоти в България, както банкови сметки в България и в..

публикувано на 17.05.24 в 15:10

В "Пирогов" откриха изложбата "Медицината в Османската империя"

Изложбата "Медицината в Османската империя" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" беше открита в Университетската спешна болница "Пирогов". Официалното откриване беше водено от изпълнителния директор на болницата д-р Валентин Димитров и директора на библиотеката доц. Красимира Александрова. Тази изложба представя най-интересните и важни..

обновено на 17.05.24 в 12:51
Тодор Тодоров и Анелия Торошанова

Обидата и клеветата – престъпленията на обществото след социализма

Обидата и клеветата – престъпленията на обществото след социализма и как да докажем истината с лъжа? Това е темата на предаването "Законът и Темида". Коментар прави Тодор Тодоров , криминалист и графолог, консултант на предаването.  " Обидата и клеветата са престъпления от частен характер . По времето на социализма те са се преследвали като..

публикувано на 17.05.24 в 12:35