Мария Спирова: Управлението на това поколение консерватори е – не сега, но после

Какво трябва да знаем за Лиз Тръс, защо според нея медиите във Великобритания са виновни за оставката на Борис Джонсън и какво я различава от Маргарет Тачър коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Мария Спирова.

"Лиз Тръс е една много по семпла персона, но това е и част от нейната сила. Лиз Тръс търси външни паралели с Маргарет Тачър, но една от най-големите разлики между тях е, че Маргарет Тачър никак не е известна с това, да е казвала на хората това, което те искат да чуят. А Лиз Тръс има сериозен архив от едни много щастливи и очевидно без никаква вътрешна борба смени на убежденията в кариерата си. Тя започва кариерата си като човек с либерално-демократични убеждения и я завършва като един от аватарите на Борис Джонсън. Тоест, имаме една метаморфоза, която до колкото става ясно е извършена в името на личния напредък, което е характерно за цялото поколение консервативни политици, които днес виждаме на власт в най-близкото обкръжение на кабинета ѝ."

Обещания и популизъм

"Единственото, което означават обещанията за сваляне на данъците сега е увеличаване на данъците после. Просто цялото управление на поколението на Борис Джонсън и на този консервативен елит след Брекзит е – не сега, но после. Това е късогледият им план при управляване на кризи, които няма да се разрешат в близко бъдеще. Тоест, идеята е настоящето да се отлага за бъдещето. Във Великобритания има хубав израз, който горе-долу звучи така - да си на сцената, само че да не си заинтересован от това какво цялата ти публика иска и се нуждае, а само от първия ред. Такъв е случаят с Борис Джонсън и с неговия духовен наследник Лиз Тръс. Те искат да поддържат щастлив един определен електорат, защото този електорат ги държи на власт, а нуждите и очакванията на останалата част от британците, не съм сигурна, че са на първа линия в съзнанието им."

Какво искат британците

"Ние живяхме шест години с управления чрез дезинформация. Правителствата и на Тереза Мей, и на Борис Джонсън управляват през идеята, че все някой друг ни е виновен за една поредица от вътрешно политически решение, които бяха взети. Например Европа, която се държи зле с нас, заради Брекзит, после виновна беше пандемията, а сега е войната в Украйна. тоест, ние сме прекрасни, но всички ни пречат. Това, което според мен хората тук искат е да не плащат тези непосилни сметки, защото сега все по-голяма част от британците трябва да изберат дали да си купят храна или да си платят сметките и какво ще правя тази зима, ако още от сега е така. Другото, което Лиз Тръс обеща е таван на сметките, но въпросът е как държавата ще плати този таван, щом няма да налага санкции на енергийните компании и на първо време няма да вдига данъците."

Речта на Лиз Тръс

"Това, което тази реч представлява е демонстрация на вярност към Борис Джонсън и това ѝ е нужно, тъй като тя беше избрана, защото беше кандидатът на Борис Джонсън. Тя дължи на него цялото си издигане. Нейната звезда е обвързана със звездата на Борис Джонсън. Тук мисленето е краткосрочно и в момента тази лоялност ѝ помогна да спечели. Тя не може да се разсъблече от нея веднага, а дали тя ще му остане вярна за в бъдеще е отворен въпрос. Но в момента това работи за нея, защото тя не се интересува толкова много от дълбинни идеи. Но, тя има много други качества, които са ценни в политиката и едно от тях е, да е безкрайно непоколебима и категорична в ситуации, в които всички знаят, че тя е казала друго в началото, а после може да твърди точно обратното на самата себе си и този факт не ѝ създава душевен дискомфорт."

"Медиите са виновни за оставката на Борис Джонсън"

"От няколко години Консервативната партия има много ясно изразена вражда с "BBC", която ще доведе до оттегляне на държавна субсидия за медията. Може да се направи паралел на това, което виждаме тук с процесите, които се случиха в САЩ около 2010-2011 година. Тогава там започна яростно фокусиране и война с медиите на Републиканската партия и превръщането на демократите не просто в съперник, а във враг. Това е обръщане на речника, че някой вече не е съперник, не е опонент, той е враг. Това същото го видяхме и в речите на Лиз Тръс. Докато очакваше избора на членовете на Консервативната партия станахме свидетели на брутална "стрелба" срещу Лейбъристката партия и настояване на това, че например кметът на Лондон е враг и т.н. Тоест, чрез посочване на врагове консерваторите казват, че едва ли не нямали вече приятели. Дори, когато попитаха Лиз Тръс дали Макрон е приятел, тя каза, че все още не било ясно. Тоест, ние трябва да разбираме, че Консервативната партия във Великобритания има само врагове. Общо взето, всеки, който не следва плътно партийната им линия е враг. И това тя го говореше още като действащ външен министър. Тя не можа да си "обърне" езика и да назове очевидността, в която Макрон разбира се е стратегически, а и всякакъв друг партньор, защото дори и да се карат за мигрантите, за търговията, как може да има колебания дали Франция е партньор на Великобритания. Но тази жена, в името на това да бъде харесвана от тези, от които смята че зависи, може да произведе подобни „бисери“ без особено да се замисля. Това беше типично и за Борис Джонсън.

Тук имаме една специфична параноя, която е обхванала Консервативната партия, но тази параноя им носи ползи, защото е силно мобилизираща. Също така при тях много силно се измества фокуса от държавничество към властничество и печелене на избори с всякакви средства.

Когато един политик или цяла политическа партия започне вторачено да се опитва да контролира и да вини медиите за определени обществени процеси или че са изговорили това, което тези политици са направили или не са направили - лъгали са или са взимали грешни решения, това не може да е вина на медиите. Този подход е един от основните лостове на заместването на държавничеството с властничество.

Понеже медиите трябва да са коректив на властта, а такива политици не искат да имат коректив, първото, което правят е да започнат да се опитват да елиминират или спъват тези корективи. Или пък се опитват да ги лишат от авторитет пред своите избиратели, като например казват, че медиите лъжат и манипулират. Затова и публиката е хубаво да мисли критично и да поставя под съмнение кому пречат медиите чак толкова и колко право и авторитет имат хората, които критикуват медиите,  да ги критикуват от своята позиция. А специално Лиз Тръс – няма, нито пък Борис Джонсън имаше такъв авторитет."