Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кръстът е сред най-величавите символи в историята

"Видение на кръста"
Снимка: Wikimedia

Как така две парчета дърво, закрепени едно за друго, се превръщат в един от най-могъщите символи на света? В йерархията на смъртното наказание на Римската империя, защото има и такава, на разпъване са били осъждани робите, предателите, страхливците, разбойниците, при това от ниско потекло. Защо кръстът става символ на светлината и вярата?

"Въздвижение на Светия кръст" на 14 септември е един от най-важните празници в християнството, но превръщането на кръста в символ е също така забележителен исторически процес, обгърнат с митове и тайни. За тези тайни, за битката на бъдещия император Константин Велики с Максенций и видението на Константин за кръста, за майка му Елена и пътуването ѝ до Божи гроб, за Кръста в Лозенец и за храма "Въздвижение на Светия кръст", както и за съответния празник "Кръстовден" е разговорът с професор Александър Николов, шеф на катедра "Стара история, тракология и средновековна история" в СУ, с професор Иван Билярски от Българска академия на науките, с протоиерей Божидар Маринов от столичния храм "Въздвижение на светия кръст Господен".

От отец Божидар научаваме за Кръста на Лозенец, приютен днес в храма, за първата поклонничка – света Елена, за пречистващата сила на символа.

Професор Иван Билярски разказва за символите във Вехтия завет, които предхождат сакрализацията на Християнския кръст, а професор Александър Николов обръща внимание на битката на император Константин с Максенций, както и на кръстоносните походи по сетне, като явления от сложната плетеница между история и религия.

Целия разговор чуйте в звуковия файл.



По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Маргарита Попова

Проф. Маргарита Попова: Работим по улавянето и оползотворяването на въглеродния диоксид

"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти,  получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..

публикувано на 21.07.25 в 10:10
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10