Изложба разказва 175-годишната история на къщата образец на възрожденското ни градостроене, в която днес се помещава Регионален етнографски музей – Пловдив.
Определяна като връх на бароковата архитектура у нас, къщата Куюмджиоглу се откроява със своята впечатляваща фасада в едно от най-живописните кътчета в старинната част на града – източната порта "Хисар капия". Тя е построена през далечната 1847 година от майстор Хаджи Георги Станчовски, родом от родопското село Косово, и е типичен представител на пловдивската симетрична възрожденска къща.
Собственик на внушителната четириетажна сграда – с дърворезбовани тавани, множество прозорци и уникална трикобилична форма – е Аргир Куюмджиоглу, богат пловдивски търговец. През годините къщата е била много и различни неща – девически пансион в края на ХIX век, по-късно шапкарска фабрика, след това и оцетна фабрика, а накрая и склад за брашно. През 1930 година е откупена от тютюневия търговец Антонио Коларо. Осем години по-късно, по инициатива на тогавашния кмет на Пловдив Божидар Здравков, тя става Общинска къща - музей, отворен от 1943-та за посещения.
Домът на Етнографския музей днес е национален паметник на културата. До 31 октомври сградата-експонат ще представи историята на своя приемник.
Изложбата "Къща Куюмджиоглу – 175 години история" показва началото на Куюмджиевия род, началото на който поставя майсторът златар Константин, дошъл в Пловдив заедно със синовете си от Кърк клисе (Лозенград). Показва и родословното дърво на неговите наследници, но най-вече разказва пътя на уникалната къща – от построяването ѝ, през перипетиите и стихиите, на които е устояла, до зараждането и реализирането на идеята именно в нея да бъде поместен етнографски музей в Пловдив.
Повече за изложбата и за 175-годишната история на Куюмджиевата къща директорът на пловдивския Регионален етнографски музей доц. Ангел Янков разказва в звуковия файл.
Играта "Подът е лава" превръща опасността и сигурността в топография на въображението. Инсталацията на Виктор Петров е изградена върху принципите на тази игра, които важат само в границите на четирите стени: наивните и разрушителни импулси могат да се разгърнат с пълна сила, физиката може да бъде пренебрегната, реалността и разумът са освободени от..
Галерия "Васка Емануилова", филиал на Софийската градска художествена галерия откри изложба на две съвременни скулпторки от едно поколение, чийто подход към изучаване, изграждане и обработване на формата е различен. “Противоположности и сходства” е озаглавена експозицията на Зоя Лекова и Моника Игаренска в галерия "Васка Емануилова", която до 19..
В редакция "Хумор и сатира" също се дразним от "хвърчащите" по улици, тротоари, градинки и паркове тротинетки, но доброто ни възпитание възпира някои наши пориви. На хората по света обаче явно им е дошло до гуша, защото са подхванали борба с тротинеткохулиганите, която ще наречем "експериментална". Подробности за това и за друго в неделя веднага след..
В четири епизода "Трамвай по желание" представя на своята публика миналото и настоящето, наследството и завещанието на една от най-достойните театрални институции в България – великотърновският драматичен театър "Константин Кисимов". Първата театрална трупа в града се създава през 1870. За нуждата на театъра се закупуват декори, костюми от..
Да си свидетел на пътя на човек, който следва сърцето си, несъмнено е вдъхновяващо. Радослав Владимиров припомня това както с ролята си на Мето в екранизацията на Хайтовия разказ “Сватба” – филм на Магдалена Ралчева с международно признание и с много силно изградена ценността система, така и с всичко, което прави в житейски план, където – за разлика от..
Международният поетичен фестивал " Софийските метафори" съчетава съвременна поезия, музика, визуални и сценични изкуства по начин, достъпен за широката..
Международният филмов фестивал "Срещу течението" се открива на 11 септември в София, в клуб “Строежа” от 19 часа, когато ще бъдат представени 5 филма, а..
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
