Българският език е една от най-съкровените и дълбоки връзки между хора, които историята е разпръснала в различни посоки на света. Своя старинен български говор, съчетал особеностите на няколко източнородопски диалекта, банатските българи наричат "палкенски", а себе си – "палкене", от "павликяни", въпреки че са приели католицизма още преди да потеглят от родните си български села към историческата област Банат на север от Дунав. Това става след погрома на Чипровското въстание от 1688 г. и през 1726 – 1731 г. В непознатата чужда среда те се открояват с ревностното отстояване на езика и традициите си, с високия дух и уменията си.
Забележителен факт е, че палкенският говор на банатските българи е нормиран като книжовен, ползва се латиницата, принципът на изписване е фонетичен. Банатската книжовна норма на българския език се използва в образованието, църквата и литературата.
След Освобождението част от банатските българи се завръщат по родните места в Северна България. Някои остават в днешна Румъния и Сърбия. Общността на банатските българи се отличава с консервативност и "капсулиране", което трае до 60-те години на ХХ век и едва след това започва да се разтваря в общата национална среда.
Младите потомци на някогашните преселници постепенно забравят разказите за тежката и бурна история на родовете си и палкенския говор на прадедите си. За да не изчезнат спомените, специфичната култура, танците и песните на банатската българска общност, през 2007 г. се учредява Дружеството на банатските българи "Фалмис". Самото наименование "Фалмис" всъщност е поздрав – какво означава той, какви са амбициите на хората, които организират дейностите, как звучи старинният палкенски говор – чуйте в разговора със Светлана Караджова, председателка на Дружеството на банатските българи в България, докторантка в Института за литература на БАН.
Снимка – Зорка Мирчева, БНР
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..
България е основател и първи домакин на Международната олимпиада по информатика през 1989 г. в Правец. През 2024 година в олимпиадата участват 91 държави и територии. Най-добрите български ученици по информатика направиха блестящо представяне и спечелиха 2 златни и 2 сребърни медала от най-престижното световно състезание по информатика в света...
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
