Българският език е една от най-съкровените и дълбоки връзки между хора, които историята е разпръснала в различни посоки на света. Своя старинен български говор, съчетал особеностите на няколко източнородопски диалекта, банатските българи наричат "палкенски", а себе си – "палкене", от "павликяни", въпреки че са приели католицизма още преди да потеглят от родните си български села към историческата област Банат на север от Дунав. Това става след погрома на Чипровското въстание от 1688 г. и през 1726 – 1731 г. В непознатата чужда среда те се открояват с ревностното отстояване на езика и традициите си, с високия дух и уменията си.
Забележителен факт е, че палкенският говор на банатските българи е нормиран като книжовен, ползва се латиницата, принципът на изписване е фонетичен. Банатската книжовна норма на българския език се използва в образованието, църквата и литературата.
След Освобождението част от банатските българи се завръщат по родните места в Северна България. Някои остават в днешна Румъния и Сърбия. Общността на банатските българи се отличава с консервативност и "капсулиране", което трае до 60-те години на ХХ век и едва след това започва да се разтваря в общата национална среда.
Младите потомци на някогашните преселници постепенно забравят разказите за тежката и бурна история на родовете си и палкенския говор на прадедите си. За да не изчезнат спомените, специфичната култура, танците и песните на банатската българска общност, през 2007 г. се учредява Дружеството на банатските българи "Фалмис". Самото наименование "Фалмис" всъщност е поздрав – какво означава той, какви са амбициите на хората, които организират дейностите, как звучи старинният палкенски говор – чуйте в разговора със Светлана Караджова, председателка на Дружеството на банатските българи в България, докторантка в Института за литература на БАН.
Снимка – Зорка Мирчева, БНР
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..
Яна Данаилова е докторант по човешка физиология, магистър по хранене и здравен мениджмънт, сертифициран нутриционист и председател на Сдружението на нутриционистите в България, професионален член на Американската асоциация по хранене ( ANA ). Обучението ѝ в България е допълнено от редица специализации в чуждестранни образователни институции и..
В рубриката на "Нашият ден", в която гостуват зелените новатори на България, говори Стойчо Стоев , директор "Природозащита" към Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Гостът разказва за провежданите от БДЗП курсове за разпознаване на птици : " Важна част от нашата работа и мисия е да запознаем хората с птиците и да ги привлечем..
В края на месец януари бяха връчени наградите "Еврика" за тридесет и пети пореден път. Те се присъждат на млади хора за техните значими постижения в науката, за изобретения с голяма обществена значимост, за постижения в управлението на стопански организации, както и за най-високи резултати в развитието на селскостопански дейности. Носител..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
