Във фокуса на това предаване е град София, неговите проблеми, промени и потенциал.
Какво е София и какво може да бъде? Това обсъждат архитекти и активни млади общественици в “Гласът на времето”.
“Това е нашият град!” – казва арх. Христо Станкушев, който говори за София като за общо пространство, което “не свършва на входа на вратата ни” и трябва да бъде припознато от повечето хора в него за тяхно.
Според арх. Любо Георгиев, лидер на дългосрочната инициатива “Визия за София” – саботаж за качествения живот в града е, че “неща се представят за “Хубаво е” или “Това е добре свършена работа”, а те са далеч от това. Всички се сещаме за ремонта на “Графа” – казва архитектът. Той вижда потенциал за подобрение в очаквани сфери като транспорта и зеленината. Но за него важни са и процеси като “демокрация” и “децентрализация” – “Това означава хората по кварталите да имат повече власт и пари да решават какво да става там на микрониво. Това е свързано с идеята за кварталните общности и идентичности”.
“София сме ние! Тя не е нещо трето извън нас.” – това казва мениджърката в сферата на културата, Данислава Делчева, създател на проекта “ЖК София”, който изследва транзитните пространства на града – паркове, пазари, спирки и какво хората си мислят, докато преминават през тях. Данислава поддържа и Instagram профила за съвременни градски мъдрости Sofia Street Wisdom. Според нея е необходимо да осъзнаем как ние формираме града и как той нас и какво взаимодействие можем да имаме с него.
Писателят, създател на “Читалнята” и водещ на “Литературните разходки” из София Александър Шпатов разказва – “За мен беше огромен шок, когато отидох за първи в път в Берлин и разбрах, че един панелен блок може да бъде прекрасно място за живеене, заедно с пространството около него. Виждам какви са блоковете в кв. "Младост", където живея и ми е некомфортно, защото знам, че може да е много по-добре”.
Чуйте интересната дискусия в звуковия файл.
Относно наличностите и перспективите – за арх. Христо Станкушев градът ни продължава да работи със структури и системи още от комунистическо време: “Начинът на управление, как са структурирани отделни дирекции и направления в общината. Това е модел, който по много мъчителен начин се е приспособил към капитализма. И се е превърнало в нещо, което не може да бъде излекувано” – казва архитектът и обобщава:
“Както може да има национална доктрина – поглед в бъдещето за това как да живеем по-добре, по същия начин може да има и градски идеал – по-добър начин на живот. Ако ти се чувстваш по-добре, без плочките да ти мокрят панталона, без колите да ти създават шум и замърсяване, да стигаш до работата си и да оставяш детето си в училище за 20 минути пеша, ако искаш въздухът да става за дишане – този градски идеал трябва да бъде формулиран. Да се разберем какво искаме като общество и да почнем от там.”
“Ние не можем да мечтаем паветата да се режат по-хубаво. Аз си мечтая София да бъде европейски град и точка от европейската карта” – казва писателят Александър Шпатов.
“Ако вдигнем хвърлена тротинетка – подобряваме средата. Всеки може да допринесе за града и той самия да има полза. Нека мислим за общото пространство като наше” – според арх. Любо Георгиев.
“София се свежда до въпросите кой съм аз, кои сме ние. Това е разговор за идентичността ни” – казва Данислава Делчева.
Изложбата "Медицината в Османската империя" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" беше открита в Университетската спешна болница "Пирогов". Официалното откриване беше водено от изпълнителния директор на болницата д-р Валентин Димитров и директора на библиотеката доц. Красимира Александрова. Тази изложба представя най-интересните и важни..
Обидата и клеветата – престъпленията на обществото след социализма и как да докажем истината с лъжа? Това е темата на предаването "Законът и Темида". Коментар прави Тодор Тодоров , криминалист и графолог, консултант на предаването. " Обидата и клеветата са престъпления от частен характер . По времето на социализма те са се преследвали като..
Мая Манолова е млада, талантлива художничка – дете на две култури. Неин баща е големият варненски маринист Димитър Манолов, а майка ѝ е полякиня, литератор и филолог. В "Нашият ден" Манолова разказва, че е израснала в сърцето на варненската бохема в едно двуезично, артистично семейство. Светогледът ѝ се повлиява както от творческия устрем на..
Започват Националните спортни игри за трансплантирани – "Да! За живот!" . Събитието ще се проведе на 18 и 19 май в Югозападния университет "Неофит Рилски" – Благоевград . Спортният празник се организира по инициатива на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (ИАМН), в сътрудничество с висшето учебно заведение и Община Благоевград. За силата, за..
В рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" ви представяме едно мобилно приложение, чрез което могат да се подават сигнали за бездомни животни, имащи нужда от помощ. Приложението е разработено в България и е напълно безплатно. Идеята е всеки, който види животно в нужда и иска да помогне, да може да сигнализира чрез мобилната апликация на..
С едно красиво музикално пътешествие Арт театър ще отпразнува 32-рия си рожден ден на 22 май от 19 ч . на Арт сцената на "Шипка" 34. Тогава рожден..
Последната книга на Георги Връбчев "На Майка България" е сборник от поетични опуси, посветени на България, българския народ и българската нация. Включва..
Българското, китайското и френското се пресичат в житейското и творческо ДНК на художника Феникс Върбанов , роден от легендарната любов на художника..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg