За една успешна съвременна будителска мисия и историческите гени на кръвта в "Нашият ден" разказва д-р Петър Величков, литературен историк, биограф на Стара София и Царство България, изследовател на Яна Язова. Човекът, който посвещава живота си на Яна Язова и ако го нямаше, едва ли толкова много българи днес биха могли да се докоснат до нейното творчество. Всичко започва през 1985 г. когато вестник „АБВ“ публикува откъси от романа на Яна Язова "Левски“ по намерената чернова, разчетена от д-р Петър Величков. Благодарение на сизифовския му труд до българския читател достига трилогията "Балкани“, в която влизат "Левски“, "Бенковски“ и "Шипка", както и дилогията "Соленият залив".
"Съдбата на нейния архив е да бъде изхвърлен за вторични суровини. За щастие двете сестри Сълза и Поля Петканови, които са дъщери на писателя Константин Петканов, алармират Величка Филипова, директор на Главно управление на архивите. Тя води тримесечна битка с влезлия от няколко месеца в жилището Николай Хайтов, за да може архивистите да влязат в апартаментчето на покойната Яна Язова. Те намират тези три романа в тайник в разтегателния диван", припомня д-р Величков.
Всичко онова, което е написала и което е документирала за себе си, е стигнало до нас чрез едни изрезки от вестници. Сякаш тя много добре е знаела своята мисия и е била готова в името на тази мисия да се откаже от всичко останало. Животът на Яна Язова е програмиран в служба на българския народ.
"Яна Язова единствена достига до своя читател не по оригиналния препис на своите творби, а по техни чернови. За разлика от многото други будители, тя е издържала в пълна изолация 30 години от 1944 г. до 1974 г. Тя няма публикуван ред в пресата, няма публикуване книга. Тя се е надявала, че един ден ще бъде открита и затова е подготвила всички произведения, включително и трите си стихосбирки, работени някъде през 70-те година на ХХ век. В момента подготвям второ им издание", посочва д-р Величков.
Неслучайно изследователят на Яна Язова твърди, че "всичко това напомня една строшена чаша, която трябва да съберем и залепим отново“. И допълва, че тя е уникален случай за българската литература. Тя сама е събирала и е запазила всичко, което е писано за нея, което подпомага поне оглеждането в първия период от нейното творчество до 1944 г.
"Ако професор Александър Балабанов, който я извайва като автор и ѝ дава този псевдоним Яна Язова, защото истинското ѝ име е Люба Тодорова Ганчева, е имал по-големи възможности, защото е работил с жив човек, то аз трябваше да възстановя живота и книгите по разни чернови, да събирам от няколко чернови текст на един мъртъв човек, когото не можеш да попиташ. Ако този човек не беше оставил едни бележчици в романите си за Левски, Бенковски и Шипка, трудно би могло да се установи датираните, кое кога е написано, кога е преписано, кога е довършено. Всичко около нейните романи наподобява една загадка, кръстословица, която би трябвало да се реши“, разказва д-р Величков.
Пророчески звучат последните строфи от стихотворението "Ще бъда!", където поетесата пише: "Затуй, че устоях и че не падах, ще ме обича целият народ".
Целия разговор с д-р Петър Величков чуйте в звуковия файл.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
