Медицинският университет в София събира европейския научноизследователски елит за обсъждане на стратегическите цели пред общественото здраве в региона. Инициативата е на Факултета по обществено здраве "Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн" и под мотото "София – столица на общественото здраве". Събитието е под патронажа на президента Румен Радев и ще състои на 14 и 15 октомври 2022 г.
Над 100 директори и декани на училища и факултети по обществено здраве ще се съберат в София за годишната среща на Асоциацията на училищата по обществено здраве в европейския регион. Това ще е първата им среща в Източна Европа след създаването на организацията през 1968 г., по инициатива на СЗО. Освен представители на асоциацията в срещата ще участват още около 150 български делегати от всички институции в България, работещи в сферата на общественото здраве.
В "Нашият ден" проф. д-р Каролина Любомирова, заместник-ректор на Медицинския университет в София и член на Изпълнителния борд на Асоциацията на училищата по обществено здраве в европейския регион от 2018 г., разказва за своята инициатива университетът да кандидатства за домакин на годишната среща.
"В работата на конференцията участие ще вземат лидери от Световната здравна организация и от други институции в областта на общественото здраве, представители от европейски асоциации по обществено здраве. Ще обменим идеи относно подходите за подобряване на програмите за обучение на професионалисти, както и ще споделим опит относно миналите кризи, които се случиха през последните години и как бихме могли да подпомогнем обучението на медицинските специалисти, както да предложим здравно-превантивни стратегии на здравните политици, за да се запази здравето на хората в променящите се условия", посочва проф. д-р Каролина Любомирова.
В центъра на здравеопазването да стои здравият човек, защото чрез националните превантивни програми, които предлагаме, биха могли да бъдат поставени в стратегически план и по този начин да се запази здравето на хората, дълголетието им, за да не се натоварват системите на здравеопазване, допълва проф. д-р Каролина Любомирова.
В рамките на форума ще бъде дискутиран опитът, натрупан от пандемията и мигрантските кризи, както и климатичните промени, които водят до промяна на здравето на хората.
Целия разговор с проф. д-р Каролина Любомирова можете да чуете в звуковия файл.
В ефира на предаването "Нашият ден" гостува Десислава Алексиева – бивш председател на Управителния съвет на Асоциация "Българска книга". Тя сподели важни акценти за бъдещето на организацията и българската книжна култура. Новият председател на асоциацията е Петя Господинова, която досега заемаше поста заместник-председател. Алексиева..
Уртикарията – често наричана "копривна треска" – се оказва значително предизвикателство в дерматологичната практика, особено в своята хронична форма. По темата говори проф. д-р Жана Казанджиева, дерматолог в клиниката по кожни и венерически болести "Евродерма". Специалистката подчерта новите насоки в терапията на хроничната уртикария и нуждата от..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от изследователски център "Тренд". Изследването е осъществено в периода 12–18 май 2025 г. чрез метода "Лице в лице" сред 1001 пълнолетни граждани. Основните пречки за водене на здравословен начин на живот са..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди кокошки в клетки по целия свят. Натъпкани в мръсни телени заграждения, до 10 птици заедно в една клетка прекарват целия си живот. Всяка кокошка разполага с по-малко пространство от обикновен лист..
Летните горещини крият сериозни рискове за здравето на хората с хронични заболявания, особено тези с проблеми на сърдечно-съдовата система. В предаването Lege Artis доц. Красимира Христова , кардиолог и председател на Асоциацията по сърдечно-съдова образна диагностика, сподели важни препоръки за безопасно преминаване през горещите месеци. Според доц...
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
