Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Официалните празници и паметници – добре ли ги избираме

Снимка: Теодора Михова

Периодично в обществото ни различни кръгове започват диспут: Защо не си сменим Националния празник, примерно с 24 май или 6 септември, защо не бутнем тези паметници и не вдигнем други?

Кой избира националните празници, кой решава какъв паметник да има в центъра на столицата и другите големи градове, как се преименуват тези градове и дори големите булеварди? Знаем, че Варна се е наричала за известен период Сталин, Добрич се е наричал Толбухин, в София е имало булеварди "Мусолини" и "Хитлер"...

С историците проф. Петко Ст. Петков, доцент Стефан Дечев, с общественика и писателя проф. Кирил Топалов и с литературния историк и преводач професор Людмил Димитров говорим за принципа на избор на официални празници и национални знаци на паметта, за това как са определяни и как следва да се избират тези жалони на националната история за в бъдеще.

Професор Петков обръща внимание, че липсва единен норматив при честванията дори по отношение използването на стар и нов стил в календара ни. Стефан Дечев оспорва значимостта на Трети март като точната знакова дата в новата ни история. Професор Топалов говори за 24 май като за консенсусен за широките обществени кръгове евентуален избор на Национален празник, а проф. Димитров припомня литературните наслоения в масовото съзнание относно значимостта на дати и имена.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Юлияна Антонова-Мурата

Защо японците са слаби и дълголетни, отговаря Юлияна Антонова-Мурата

Всеки пост на Юлияна Антонова-Мурата във Фейсбук се превръща в притча, която те кара да се замислиш, драска с нокът в съзнанието ти и не ти дава мира дълго време, защото нейните истории от Страната на изгряващото слънце, където авторката живее от десетилетия, не са просто описано преживяно, те са послания. Споделените разкази прерастват в..

публикувано на 30.09.25 в 09:23
Акад. Чавдар Славов

"Частица от теб..." – тема с продължение

За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по специалност акад. Славов, хирург, учен и преподавател, поиска продължението на темата, която бе в центъра на обсъжданията, още през месец юли тази година. И екип "За здравето" откликна на тази идея, защото..

публикувано на 29.09.25 в 15:20
проф. Емил Гачев

Приблизително 50% от питейната вода у нас изтича и се губи по водопреносната мрежа

Осреднено приблизително 50% от питейната вода у нас изтича и се губи по водопреносната мрежа. На някои места се стига до 80%. Това означава, че от наличен 1 литър вода до потребителите достигат едва 200 мл. За сравнение, средно в ЕС се губят 23% от водата. За това какви са причините и какво трябва да се направи, е разговорът с проф. Емил..

публикувано на 29.09.25 в 09:20
Астрономическата обсерватория на Софийския университет в Борисовата градина

В СУ подготвят Център по астробиология

"Най-големият въпрос, на който вероятно ние след 10-15 години ще имаме отговор, е дали животът на Земята е уникален. Последните вълнуващи открития от нашия съсед Марс – червената планета, според публикация от средата на септември, се говори за интересни находки, които биха могли да са от наличие на микроорганизми там. Става въпрос за..

публикувано на 27.09.25 в 09:15

Персонализми и свидетелства

Историята се гради от личности, литературата – също. А литературната история особено и тъкмо на ролята на личностите в нея обръщаме внимание в поредното издание на предаването "Премълчаната история".  Говорим с проф. Михаил Неделчев, с проф. Пламен Дойнов и с доц. Морис Фадел за това какво е литературен персонализъм, как се става радикален..

публикувано на 26.09.25 в 08:45