Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Официалните празници и паметници – добре ли ги избираме

Снимка: Теодора Михова

Периодично в обществото ни различни кръгове започват диспут: Защо не си сменим Националния празник, примерно с 24 май или 6 септември, защо не бутнем тези паметници и не вдигнем други?

Кой избира националните празници, кой решава какъв паметник да има в центъра на столицата и другите големи градове, как се преименуват тези градове и дори големите булеварди? Знаем, че Варна се е наричала за известен период Сталин, Добрич се е наричал Толбухин, в София е имало булеварди "Мусолини" и "Хитлер"...

С историците проф. Петко Ст. Петков, доцент Стефан Дечев, с общественика и писателя проф. Кирил Топалов и с литературния историк и преводач професор Людмил Димитров говорим за принципа на избор на официални празници и национални знаци на паметта, за това как са определяни и как следва да се избират тези жалони на националната история за в бъдеще.

Професор Петков обръща внимание, че липсва единен норматив при честванията дори по отношение използването на стар и нов стил в календара ни. Стефан Дечев оспорва значимостта на Трети март като точната знакова дата в новата ни история. Професор Топалов говори за 24 май като за консенсусен за широките обществени кръгове евентуален избор на Национален празник, а проф. Димитров припомня литературните наслоения в масовото съзнание относно значимостта на дати и имена.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10