Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Каменоделецът Филип Филипов: Страстта ми към камъка е от дете

24-годишният скулптор вече е ваял от камък образи на владетели и герои

Филип Филипов
Снимка: Личен архив

Филип Филипов е възпитаник на каменоделното училище в Кунино и студент в Националната художествена академия – специалност скулптура.

След бакалавърската степен продължава обучението си с магистратура в областта на класическата скулптура. "Интересът ми към изкуството се породи още от детските години покрай моя баща, светла му памет, той също беше завършил каменоделното училище в Кунино.

Още от тези години имах интерес да се развивам в областта на скулптурата, каменоделието, а след като влязох в каменоделното училище, вече бях сто процента сигурен, че това е пътят, по който искам да продължа.“


Според Филип чувството за близост и интерес към професията е онзи знак, който те ориентира, че си на правилния път. Насочва се към изучаването на класическа скулптура, защото го интересуват фигурата и портрета.

"Това е една задължителна стъпка, през която трябва да се премине. Вече – дали въпросният човек, който ще се занимава с това нещо ще продължи в друга посока, или не – времето ще покаже“.

Самият той на този етап се е ориентирал именно към класическа скулптура. "Камъкът ми е любим материал и се стремя да работя предимно с него. Имам и неща от метал, керамика, дърво, но като че ли страстта ми си остава към камъка на този етап“, разказва още Филипов.

Една от най-ранните му завършени творби е бюст-паметник на Христо Ботев, създаден през ученическите години. Експонирана е в двора на каменоделното училище в Кунино.

"Проектът и моделът е на скулптура Стефан Стефанов, моя учител от училището в Кунино, доскоро директор на училището. За мен това беше първи сблъсък с една по-сериозна работа, която ми даде голямо удовлетворение и стимул за реализиране на подобни неща занапред“, казва той в интервю за БНР.


Най-скорошното му участие е в ежегодния национален пленер по скулптура в село Раювци в Еленския Балкан. За изработката на творбите там се използва врачански варовик. "Идеята на пленера е да се съхрани паметта към българските царе, войводи, революционери, духовници, като се претворяват образи в камък“, разказва той.

Всеки от творците работи по собствен проект, като работите са доста различни. Целта им е да пробудят интерес към образа, към историческата личност и да накарат младото поколение да има отношение към историята. На тазгодишния пленер Филип Филипов работи върху образа на цар Иван Шишман. "Камъкът е със височина 3 метра, реалистичен портрет. Търсил съм някакво мое виждане и състояние за личността“, споделя авторът.

Желанието на Филип е да продължи да се развива в попрището, което си е избрал, именно в България. Вярва, че ако работиш с отношение, търпение и любов, реализацията няма да закъснее.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.

Снимки: Личен архив

По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Младите срещу тоталитарната система

"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..

публикувано на 10.09.25 в 16:05
Проф. Тодор Кантарджиев

Положението с Covid-19 не е така опасно, както се представя

Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..

публикувано на 10.09.25 в 14:15

Спешната помощ e в криза

Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...

публикувано на 10.09.25 в 13:24

Все по-голяма част от ресурса на публичния сектор се насочва към здравеопазването

Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...

публикувано на 10.09.25 в 12:33
Веска Събева

Нужно ли е да се вдигне потребителската такса за посещение при лекар

Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания.  Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..

публикувано на 10.09.25 в 12:15