В деня, в който отбелязваме 115 години от рождението на големия български социолог Иван Хаджийски, разговорът за написването на “Оптимистична теория за нашия народ“ днес звучи все по-актуално. Как би изглеждала сега прочутата творба и доколко ще бъде “оптимистична“, е въпрос, на който отговаря социологът Дора Петкова.
“Българинът е един съвременен човек – въпреки всичко. По този въпрос обаче трябва да се работи много, въпреки че е съвременен и модерен човек – пътувал и живял, изрази като “българска работа“ и “циганска работа“ съществуват и винаги ще съществуват в нашия език и в нашата култура“, казва тя в ефира на “Нашият ден“ и допълва:
“Днешният човек е много различен. Работя основно с хора от малцинствата. Работя от много години и имам поглед върху тях. Имам поглед върху младите хора и върху много други различни групи. Следя промените, които се случват“.
Трудно ми е да кажа, че тази теория ще бъде много оптимистична, защото в момента се занимавам с бедността. Детската бедност у нас все още е доста впечатляваща. Тя не е само в ромските общности, но често е в тях“, посочва още Петкова.
Според нея ние “носим нашата душевност такава, каквото е, но тя се променя, въпреки че стереотипите и митологизмите остават най-трайно в нас“.
Кои малцинства в България предизвикват безпокойство?
“Последното безпокойство беше свързано с актове срещу ЛГБТИ общността у нас. Има такива настроения в обществото и в някаква степен се засилват – както хомофобските настроения, така и речта на омразата. Много трябва да се работи в тази посока.
Другото, което ми се струва редно, е в училище също да се обръща внимание. Важно е също да се организират срещи на младите хора в махалите. Те не познават този свят“, посочва още тя в интервю за БНР.
Чуйте пълни разговор в звуковия файл.
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
