Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как социалното фермерство подпомага интеграцията на хора със специални потребности?

В социалното земеделие се създава и допълнителна добавена стойност

Снимка: личен архив

Приобщаващото образование в България не бива остане на книга или единствено като разписани законови актове. Необходимо е подкрепящата среда да бъде достъпна за всички деца със специални потребности. Те трябва да бъдат толерантни от своите връстници, за да бъдат толерантни след време, когато станат възрастни към всички останали, които са различни по един или друг начин. В "Нашият ден" Ирина Папаро от социална и обучителна ферма "Софера" и Соня Цауш, обучител, част от ръководния екип на Антропософския съвет за приобщаващо социално развитие в Германия, разказват за включващото социално фермерство.

Приобщаващото образование дава възможности за физическото, социалното, личностното развитие на децата. Общата нагласа е да се преодоляват бариерите пред различието от всички образователни институции и от обществения фокус, предразсъдъците. 

"В последните години наблюдаваме, че процесът на учене набляга на когнитивни дейности, когато говорим за образование на децата. Много често забравяме тази емоционална сфера да учим през изкуствата, да обучаваме през музиката и най-вече да можем да добием представа да работим с ръцете си, което пък развива волята ни", споделя Ирина Папаро.

Включващата социална ферма може да се превърне успешно в инструмент и част от приобщаващото образование. Това би могло да бъде един бъдещ път за професионално развитие.

"Ние стигнахме до извода, че градските населени места се противопоставят на малките населени места. Малките селски общности сами по себе имат тази нагласа да дадат, да предразположат хората със специални потребности за едно по-лесно включване в социума", посочва Ирина Папаро.

И допълва, че изграждане на такава включваща общност чрез създаването на социални и обучителни ферми за деца и младежи с трудности в развитието трябва да стане постепенно. Това приобщаване трябва да започне, когато децата са в училищна възраст. Под формата на детски терапевтични лагери, които се организират съвместно с терапевтите, експертите и педагозите от сдружението да могат да проверят кои от тези дейности отговарят на интересите всяко едно дете, както се преминава през емоцията и през практиката.

В Конвенцията за правата на хората с увреждания, приета от Общото събрание на ООН на 2006 г., се посочва, че държавите се стремят да създадат едно включващо общество, което е различно от интеграцията. Защото за интеграцията е необходимо да има мрежа от хора, които нямат трудности, и всъщност човек с трудност може да бъде интегриран в това общество. Докато в приобщаващото общество говорим за пълно равенство. Всички тези хора, които по рождение или в последствие на заболяване са достигнали до увреждане, са пълноправни граждани на нашето общество.

Соня Цауш е част от тричленния ръководен екип на Антропософския съвет за приобщаващо социално развитие и работи в Германската федерална асоциация за антропософски социални услуги "Anthropoi". От октомври 2019 г. е заместник-ръководител на петгодишния проект "Принос на антропософски социални услуги към приобщаваща общност". Tя e координатор на Отдела за професионално обучение, сценичен танцьор и терапевт евритмист.

"Все повече хора имат нужда от такава общност. Ние, които създаваме тази външна нормалност, трябва да направим така, че да се появи вътрешният интерес към това все повече хора да бъдат чути и това е един волеви процес“, казва Соня Цауш.

В модерното общество важен въпрос е развитието на селските общности и доколко земеделските и занаятчийските дейности са достатъчни, за да бъдат те перспективни предимно за младите хора, както и да бъдат задържани и дори обърнати процесите на застаряване и депопулация на тези райони. В социалното земеделие се създава и допълнителна добавена стойност – културния аспект, който осъществява връзката между "изхранването“, наравно със задоволяване на нематериалните нужди на човешкия живот. Тази идея е много важна за включващото фермерство, защото тя показва как социалната задача на земеделието отива далеч отвъд производството на зеленчуци, плодове, мляко и месо и други стоки и блага. Хората се нуждая от "подхранване“ на смислената работа и пълноценния живот.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.



По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емона Иванова

Емона Иванова за спорта и мечтите

Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена.  Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..

публикувано на 03.04.25 в 15:56
Мария Шаркова

Защо нараства броят на делата срещу лечебните заведения?

За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана  от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..

обновено на 03.04.25 в 10:58

146 години от обявяването на София за столица – поглед назад

На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..

обновено на 03.04.25 в 10:13
Проф. Николай Габровски

Бъдещето на донорството: ще се промени ли нагласата на българите?

Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..

обновено на 03.04.25 в 09:35

Мая Методиева: Бедността в България е без точен профил, никой няма гаранция за утрешния ден

Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..

публикувано на 02.04.25 в 17:20