Приобщаващото образование в България не бива остане на книга или единствено като разписани законови актове. Необходимо е подкрепящата среда да бъде достъпна за всички деца със специални потребности. Те трябва да бъдат толерантни от своите връстници, за да бъдат толерантни след време, когато станат възрастни към всички останали, които са различни по един или друг начин. В "Нашият ден" Ирина Папаро от социална и обучителна ферма "Софера" и Соня Цауш, обучител, част от ръководния екип на Антропософския съвет за приобщаващо социално развитие в Германия, разказват за включващото социално фермерство.
Приобщаващото образование дава възможности за физическото, социалното, личностното развитие на децата. Общата нагласа е да се преодоляват бариерите пред различието от всички образователни институции и от обществения фокус, предразсъдъците.
"В последните години наблюдаваме, че процесът на учене набляга на когнитивни дейности, когато говорим за образование на децата. Много често забравяме тази емоционална сфера да учим през изкуствата, да обучаваме през музиката и най-вече да можем да добием представа да работим с ръцете си, което пък развива волята ни", споделя Ирина Папаро.
Включващата социална ферма може да се превърне успешно в инструмент и част от приобщаващото образование. Това би могло да бъде един бъдещ път за професионално развитие.
"Ние стигнахме до извода, че градските населени места се противопоставят на малките населени места. Малките селски общности сами по себе имат тази нагласа да дадат, да предразположат хората със специални потребности за едно по-лесно включване в социума", посочва Ирина Папаро.
И допълва, че изграждане на такава включваща общност чрез създаването на социални и обучителни ферми за деца и младежи с трудности в развитието трябва да стане постепенно. Това приобщаване трябва да започне, когато децата са в училищна възраст. Под формата на детски терапевтични лагери, които се организират съвместно с терапевтите, експертите и педагозите от сдружението да могат да проверят кои от тези дейности отговарят на интересите всяко едно дете, както се преминава през емоцията и през практиката.
В Конвенцията за правата на хората с увреждания, приета от Общото събрание на ООН на 2006 г., се посочва, че държавите се стремят да създадат едно включващо общество, което е различно от интеграцията. Защото за интеграцията е необходимо да има мрежа от хора, които нямат трудности, и всъщност човек с трудност може да бъде интегриран в това общество. Докато в приобщаващото общество говорим за пълно равенство. Всички тези хора, които по рождение или в последствие на заболяване са достигнали до увреждане, са пълноправни граждани на нашето общество.
Соня Цауш е част от тричленния ръководен екип на Антропософския съвет за приобщаващо социално развитие и работи в Германската федерална асоциация за антропософски социални услуги "Anthropoi". От октомври 2019 г. е заместник-ръководител на петгодишния проект "Принос на антропософски социални услуги към приобщаваща общност". Tя e координатор на Отдела за професионално обучение, сценичен танцьор и терапевт евритмист.
"Все повече хора имат нужда от такава общност. Ние, които създаваме тази външна нормалност, трябва да направим така, че да се появи вътрешният интерес към това все повече хора да бъдат чути и това е един волеви процес“, казва Соня Цауш.
В модерното общество важен въпрос е развитието на селските общности и доколко земеделските и занаятчийските дейности са достатъчни, за да бъдат те перспективни предимно за младите хора, както и да бъдат задържани и дори обърнати процесите на застаряване и депопулация на тези райони. В социалното земеделие се създава и допълнителна добавена стойност – културния аспект, който осъществява връзката между "изхранването“, наравно със задоволяване на нематериалните нужди на човешкия живот. Тази идея е много важна за включващото фермерство, защото тя показва как социалната задача на земеделието отива далеч отвъд производството на зеленчуци, плодове, мляко и месо и други стоки и блага. Хората се нуждая от "подхранване“ на смислената работа и пълноценния живот.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
На 29 юни Църквата чества светите първовърховни апостоли Петър и Павел, а на следващия ден – всички Христови апостоли, които най-цялостно и достойно изпълниха изискванията на своя Спасител към човеците. Това са духовните колоси първи потрудили се за разпространението на Христовото благовестие по земята. Простият рибар от Витсаида Галилейска –..
В България съществува един-единствен исторически доказан и документиран поклоннически път "Светият път". Той върви по точния маршрут, по който са преминали монасите през 1469 г. връщайки мощите на Свети Иван Рилски Чудотворец от Велико Търново в Рилския манастир. По този пъти и тогава – през 15 век, а и сега в днешни времена се случват изцеления и..
Повод ни дава обявеният от ООН на 26 юни Международен ден за борба със злоупотребата с наркотици и нелегалния трафик. Ще го сторим заедно с Димитрина Маркова, психолог, която е работила над 10 години в Мобилния център към "Каритас София” за наркозависими, Камило Коня, който е от Управителния съвет на фондация "Ремар" България, Велислав Кенаров от..
Има ли значение военната фотография в новите технологични времена? Може ли да се говори още за фотожурналистика? Има ли още такава професия? Какво е да си фотограф в днешния свят? Пропагандна ли е ролята на изображението в т.нар. "модерни войни"? Фотографът Веселин Боришев коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" военната..
Как да избегнем излишния "шум" в медиите, когато коментират приемането на еврото у нас, и как влизането на България в еврозоната ще е полезно за гражданите и бизнеса, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Георги Ганев , икономист, преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Отвъд абстрактните обяснения..
Почти по същото време на годината, само че тя е 2011-а, поетът Георги Борисов пише във в. "Култура" по повод излязлата тогава книга на Васил Балев "Злак",..
За шести път проектът “Стената” на Националната галерия представя съвременен майстор на стенописа, а именно – графити артист Иво Илиев Yeto. Той е познат..
Има ли значение военната фотография в новите технологични времена? Може ли да се говори още за фотожурналистика? Има ли още такава професия? Какво е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
