"Цветът е своеобразен културно-исторически код и следвайки го, навлизаме директно в сърцевината на всички аспекти от живота на обществото" – пише в своето мащабно изследване "Цветът в културата" д-р Вяра Попова от Института по философия и социология на БАН.
"Започвам още от предисторическите времена, позовавайки се на антрополога и етнограф Виктор Търнър, който изследва древно племе. Първите цветове в човешката история са червено, бяло и черно и още тогава цветът е символ. Древните гърци възприемат цвета преди всичко като енергия на излъчване, сгъстяване и разреждане на материята. Тоест разбирането за цвета все още не се променя съществено, а се развива и модулира."
Според д-р Вяра Попова през Средновековието правилата за използването на цветовете са изключително строги, те изобразяват йерархията в обществото и статута на човека. Голямата промяна в разбирането на цвета обаче настъпва с откритията на Исак Нютон, който доказва основните цветове от физическа гледна точка.
"Леонардо да Винчи вероятно е първият, който пише трактат за живописта. Той е флорентинец, за него е важна формата и перспективата. Той е първият, който прилага теорията за перспективата в живописта. Географското положение също се оказва важно за използването на цвета в изкуството. Средата, която обитаваме, формира възприятието."
Още за изследването на д-р Вяра Попова чуйте в "Какво се случва".
Снимка – изд. Фабер
Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. Поетът, драматург и киносценарист е роден на 2 април 1933 година. Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в Софийския държавен университет . Работил е като редактор в Радио..
Четем будистки приказки за щастие. Те са от сборника "Отвори сърцето си" с вдъхновяващи истории за надеждата, любовта и прошката, за превъзмогването на страха и освобождаването от страданието, които отразяват мъдростта на будизма. Авторът е Аджан Брам , англичанин, завършил физика в Кеймбридж, който решава да стане будистки монах в Тайланд и..
В рубриката Културен отпечатък на предаването Terra Култура акцентът този път пада върху изключително любопитно заглавие – дебютния роман на легендарния музикант Пийт Таунзенд, "Тревожни години" . Повод за разговора е излизането на българското издание, а специален гост в студиото е редакторът на книгата Юлия Петкова. Издателство..
Всяко време има своето съвременно изкуство. Това е сякаш самоочевидна истина, върху която не се замисляме. А може би трябва. Често чувам, че нашето днешно съвременно изкуство е неразбираемо, че не е ясно какво е искал да каже авторът, а друго си е класиката, която виждаме в музеите. И също толкова често ми се е искало да попитам дали наистина..
Изложбата "Четири поетични стихии" в Националния литературен музей показва лични вещи, ръкописи и книги на поетесите Блага Димитрова, Станка Пенчева, Весна Перун и Ваня Петкова. Експонатите са дарени от родственици на четирите поетеси и са подредени от литературната изследователка и уредник на Националния литературен музей Катя Зографова...
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти,..
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
