Акад. Антон Дончев обичаше красивото и се прекланяше пред духовното

На 20 октомври 2022 г. на 92 години почина българският писател и общественик акад. Антон Дончев. Той остава в историята на българската литература с редица исторически книги. Това са "Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“, историческите епоси "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“, и с емблематичния роман "Време разделно", разглеждащ насилствената ислямизация и турцизация, довели до ислямизиране на значителни маси българско християнско население в Родопите през XVІІ в. Романът е екранизиран през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков. Дори заглавието на тази книга е станало устойчив фразеологизъм в нашия език.

В Златния фонд на БНР се пазят неговите думи, прозвучали в рубриката "Време и хора" на програма Христо Ботев на 31.03.2000 г.:

"Време разделно" се роди по един сравнително странен начин, тъй като аз никога не бях се занимавал с този откъс от историята. Проучването ми продължи много, всъщност колебанието продължи. Винаги съм се колебал дали това, което вълнува мен, ще развълнува другите. Написването на една книга за който да е писател е в същност, откъсване на един лист от голямата книга на неговия живот. Това е само един епизод, само една проява на неговата философия, която не се проявява само в тази конкретната книга, а е резултат на опита му на целия му живот“, твърди акад. Антон Дончев.

Думите на акад. Антон Дончев от Златния фонд на БНР можете да чуете от звуковия файл.

 В "Нашият ден" младият писател Васил Попов припомня са срещите си с големия български творец акад. Антон Дончев:

"Мислех си, че в "Сказанието за Хан Аспарух“ присъства този мотив за жреца, за разказвача  на истории, когото съдбата пази жив, за да може да разкаже на останалите за големите личности, живели преди него. Според мен Антон Дончев доживя една дълбока старост, като до последно твореше и имаше бистър ум. Той самият виждаше себе си именно като жрец, като човек, който съдбата ще пази, докато той разкаже всичко, което има да ни разкаже. България загуби един от големите си писатели", споделя младият автор.

Поклонението ще се състои в 24 октомври, понеделник, от 10.00 ч. в Българската академия на науките (БАН) и от 13.30 часа в църквата "Света София", съобщиха от Съюза на българските писатели.

Интервюто на Христина Симеонова с Васил Попов можете да чуете в звуковия файл.