Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Метастазите на конспиративните теории или как "кемтрейлс" изместиха "Мъдреците от Цион"

За кого са удобни конспиративните теории? Защо мистификациите намират радушен прием в обществото? Как изглежда човекът, който знае всичко? Какво представлява метаморфозата на конспирацията? 

Цветелина Вътева, журналистката от сайта "Булевард България", публикува анализа си на тема "Конспиративното мислене – невротичният симптом на един народ". С нея в "Мрежата" коментираме как градските легенди и конспиративните теории са толкова жизнени, че никакви научни факти и доказателства не са в състояние да ги оборят. 

Безсилието на научните доказателства

"Научните доказателства изобщо не могат да достигнат до хората, които сляпо вярват в конспиративните теории. Не мисля, че дори и да им бъдат презентирани ясно и на хартия, ще има ефект. Това е част от механизма на конспиративното мислене – пълната убеденост, че всичко е лъжа, че официалните медии лъжат, че официалната информация е невярна. Цялата тази абсолютна убеденост и непоколебимост е част от невротичния симптом на един народ.

Тези процеси се появяват във времена на криза и несигурност и има една основна емоция – страхът, който играе ролята на чернозем. Когато хората са подвластни на страха, са по-склонни да намират някакво успокоение във фалшивата информация. През последните няколко години всички живеем в повсеместен страх, в една непрекъсната травма. Това започна с началото на пандемията от Covid, продължи с войната в Украйна. Напрежението е толкова голямо и митът, че съществуваме в някакъв спокоен свят, сега се развенча рязко, защото нито здравеопазването, нито културата, в която живеем, нито образованието ни предлагат някакви адекватни механизми да преработим тази травма и това понякога резултира в сляпа вяра в конспиративни теории."

Ползата от конспиративните теории

"Със сигурност някой печели от това. Да кажем, че с управлението на Доналд Тръмп видяхме пример, в който политик от такава величина подкрепяше гласно конспиративни теории. Но тук пък позитивното е, че дойде новината, че Алекс Джонс, който е голям конспиративен теоретик, е осъден да плати 965 милиона долара обезщетение на семействата на загиналите деца по време на стрелба в Кънектикът. В тази история са завъртени ужасно много пари. Той е твърдял, че стрелбата е инсценировка и че е организирана от хората, които са против това всеки да може да притежава огнестрелно оръжие и в крайна сметка печели изключително много последователи, които започват да заплашват родителите на загиналите деца. Много гнусна история, но ето една победа на разума и този човек е осъден да плати една много солена глоба."

Как изглежда човекът, който знае всичко?

"Това е абсолютно митичен образ, който може да изглежда различно. Виждала съм го в образа на фризьорка, в образа на козметичка, но също така съм го виждала в образа на учители, в образа на приятели от детството. Човек може да го види в образа на свой партньор или приятел, дори в образа на някой от родителите си. Според мен конспиративните теории направиха един интересен завой и сякаш излязоха от полето на това, което ние малко високомерно си мислихме, че влияе на по-интелектуално недоимъчните. И в един момент тези теории плъзнаха на много неочаквани места, защото на мен ми се случи, покрай ваксинацията за Covid и след това покрай нахлуването на Русия в Украйна, да чуя мнения, които са конспиративно подплатени, от мои близки хора. Това се случи на много от нас, т.е. те излязоха от тези затворени групи на антиваксъри или на хора с определена ориентация и метастазираха."

Съчки в огъня на конспирацията

"Социалните мрежи, който свикнахме да обвиняваме за всичко и не са някакво ултимативно зло, но определено улесниха потока на конспиративните теории и стана много лесно човек да получи достъп до тях. / ---/ Основният проблем е, че конспирациите цъфтят и имат плодородна почва точно в кризисни времена и е тъжно, че очевидно хората не могат да намерят смисъл, упование и надежда в нещо друго и заради това се вкопчват във фалшивата информация, която по някакъв начин ги успокоява, облекчава тревогата им и им действа добре. И изнася навън отговорността, защото е по-лесно е да си мислиш, че една шепа зли хора управляват всичко, а ти нищо не можеш да направиш с това."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл

Снимка – Pixabay

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Улична инфраструктура в наследствен имот

В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси в предаването "Законът и Темида". Калин Тихолов: "Притежавам наследствен имот, който е бил одържавен по време на комунизма. В средата на 50-те години на виналия век през парцела е прокаран уличен водопровод. Имотът ни е възстановен..

публикувано на 10.01.25 в 14:45
д-р Орлин Колев и Анелия Торошанова

Какви са конституционните ребуси в началото на новата година?

Какви са конституционните ребуси в началото на новата година? Това е темата на юридическото предаване на програма "Христо Ботев" "Законът и Темида". Какво целят внесените проекти за изменение на Закона за съдебната власт? Наистина ли предполагат реални реформи в съдебната власт?  Д-р Орлин Колев – експерт по конституционно право, преподавател в..

публикувано на 10.01.25 в 12:40

Доброволци на възраст 17-25 години стават вдъхновители за деца в центрове за настаняване

Столичната община започва нова инициатива, наречена "По-голям брат/сестра", която има за цел да осигури подкрепа, приятелство и вдъхновение за децата, живеещи в центрове за настаняване от семеен тип. Програмата е подготвена по инициатива на заместник-кмета по социални дейности Надежда Бачева, която сподели повече за нея в ефира на "Нашият ден". Какво е..

обновено на 10.01.25 в 12:35

България и глобалните тенденции: Какво да очакваме за свободата на словото през 2025 г.?

През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..

обновено на 09.01.25 в 12:18
Христо Хинков

Какво научихме от Covid-19 и готови ли сме за бъдеща здравна криза?

През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..

обновено на 09.01.25 в 10:28