В Рим ще се проведе конференция за Българските училища в чужбина

Практико-приложна конференция на тема "Българските училища в чужбина – лаборатории за създаване на стандарти по български език като втори/чужд за деца и младежи" ще се проведе в Рим и Неапол (остров Прочида) от 26 до 28 октомври.

В рамките на конференцията ще бъде проведена кръгла маса, която ще акцентира върху стъпките към изготвяне на стандарти по българския език за деца и младежи от българските училища зад граница; социолингвистични, психолингвистични и лингводидактически аспекти на обучението по български език за деца и младежи в чужбина; ранна диагностика на езиковите умения в перспектива роден/чужд език; видове билингвизъм, наблюдаван сред децата и младежите от българските общности в чужбина.

Участниците ще обсъдят и ролята на българските училища в чужбина за консолидиране  на българските общности зад граница. В дискусиите ще се включат и представители от Изпълнителната агенция за българите в чужбина.

“В конференцията ще участват почти 90 души. Това са хора на много високо ниво в българското образование. Освен представителни на българските училища в чужбина, не само от Европа, на и от САЩ, в конференцията ще участват представители на Министерство на образованието, представители на българските университети. Наш гост ще бъде и г-жа Райна Манджукова, която е изпълнителен директор на изпълнителната агенция за българите в чужбина“, казва в ефира на “Нашият ден“ Венета Ненкова, основател и административен директор на българското училище “Асен и Илия Пейкови“ в Рим, журналист, сътрудник на Радио Ватикана, а също и сценарист и режисьор на късометражни филми.

В Италия непрекъснато откриваме български следи на невероятни българи. Асен Пейков е творил в началото на миналия век и успява да спечели доверието на римската администрация.

Тръгвам от идеята, че много български деца в чужбина се срамуват да говорят български и това е изключително голям проблем. В Италия има регистрирани 6000 българчета, които се обучават в италианските училища. Ако не познаваш собствената си история, не можеш да имаш самочувствие. Моята цел е да науча децата на собствената им история. Ние българите като наследници на тракийската култура, една изключителна култура, виждаме в музеите във Ватикана в Италия и по цял свят нашите тракийски следи.

Не мисля, че българските учени не знаят какво има в Италия, напротив те знаят дори за наличието на много книги. Оказа се, че доста от тях се намират и в БАН, но по незнайни причини тази информация не достига до нашия народ. Защо нашата история умишлено е укривана?

Ще продължавам да се боря в българските училища да се учи история на България, написана от Петър Богдан Бакшев, която е със 100 години по-стара от “История Славянобългарска“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.

“Проблеми винаги има, но тази конференция беше много очаквана и много желана от всички. Тези училища имат дългогодишна традиция. Не се налага и да се преосмислят постоянно политиките, моделите към изучаването на българския език, литература и култура в тези училища. Не малко е и свършеното, но винаги има какво да се променя, тъй като преподаватели в тези училища доказват с факти, че децата, които посещават училищата зад граница, са с по-специален подход на обучение, което да отговаря действително на реалността“, казва в “Нашият ден“ д-р Мая Педешка.

“Тези деца живеят в чуждоезична среда и нямат непосредствения контакт с роднини, с приятели, които говорят български език. Много често и в семейството не се говори български език, така че училището се оказва единственото място за тези деца, където могат да общуват със свои връстници и с учителите на този език. Това е нашата голяма цел, да преосмислим този натрупан опит и да предложим нови модели“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.