Когато плуваш в море от хора и числа и все така по детски успяваш да се възторгваш от живота, да му се радваш – на него и на успехите на другите, идва момент, в който се чувстваш длъжен да отдадеш значимото на срещите в живота си и на хората, които по един или друг начин са допринесли за твоето Аз. Така и се стига до етапа, в който пишеш книга, монографична автобиографична. С тези думи проф. Емил Станев определя труда си "Море от хора и числа".
"Писането много помага човек да изясни себе си и мислите си", казва той. А неговите мисли правят всевъзможни завои – от метеорологията към физиката на океана, от биогеохимията към изкуствения интелект, от действителността на една държава към богатството на света, от един прецедент към друг, всичко само за да развива себе си и да не спира да си задава въпроси за науката и света, който тепърва ще се усъвършенства.
"Море от хора и числа" документира произхода и родовата памет на проф. Станев, пътя му в науката и постиженията му, които са най-живото доказателство, че той е "човек, който обича да прави", срещите и съвместната му дейност с над 300 известни български и чуждестранни исторически личности, общественици и учени от различни страни. Книгата му проследява и двайсетгодишния му шпагат между България и Германия, който от своя страна показва, че световноизвестният специалист по океанология не се отказва от възгледите и стремежите си.
Според проф. Емил Станев, който освен експерт от Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" е и немски преподавател, между учените и хората на изкуството има нещо общо, и то се крие в това, че всички те търсят атомите на красивото.
"Ако човек няма възторг, той не може да се занимава с наука и изкуство. Те са много различни неща – науката и изкуството, но в основата на всяко от тях лежи креативността. По различен начин, разбира се. На мен обаче ми е много жал понякога за хора, които виждат нещо, на което аз се радвам, а за тях то е безинтересно. Може би защото те не си задават въпроси, не знам", казва още проф. Станев.
Той е на мнение, че възторгът в науката идва от работата на учените, които винаги трябва да търсят нови полета за развитие и да се стремят да бъдат първи. Науката е международна, а не локална, затова и светът е отворен за всеки, който иска да направи завой към него, какъвто пример дава и самият проф. Емил Станев.
"Нашата наука – казва ученият за океанографията – е много важна за това, защото тя е в основата на всякакви практически действия в океана: корабоплаване, риболовство, аварийни мероприятия, търсене на нефт и газ, вятърни платформи."
В този свят от числа и формули обаче място намира и човекът:
"Числата идват от човека, но в последно време те започват да играят самостоятелно. Понякога ние ставаме много зависими от този виртуален свят", добавя професорът. "Живеем в информационно общество, но си спомнете какво е станало по време на откриването на печатните книги – никой не е предполагал, че откритието на Гутенберг ще катализира преминаването от феодализъм в капитализъм. И може би днес числата или информационното общество правят нещо такова, което ние не знаем как точно ще еволюира за в бъдеще. Това е много жизнен въпрос за всички, не само за хората, които се занимават с океан."
Специалистът по океанология е на мнение, че в този свят на непрестанни изменения и цифровизация е много важно всичко, което правим, да спомогне живият океан да остане такъв, какъвто го познаваме, а не да се радваме на виртуалната среда, която си създаваме. Той апелира към това да не забравяме ролята на учените, защото тя ще бъде все по-голяма в света, който идва. А образованието и учеността не трябва да спират да се развиват, особено у нас.
Още за морето от хора и числа, за креативността и стремежа към върховете на науката, за срещите с хората, които променят погледа ни към света и за всичко останало, което радва душата на проф. Емил Станев, можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – УИ "Св. Кл. Охридски"
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме за всички, че и ще остане. Ето например достатъчно акъл как да бъде изградена бързо и без особени вложения от наша страна стратегическата магистрала до Видин. Отговорните за това фактори, разните там магистралостроители и давачите на обещания да взимат по лист и химикалка и да си водят записки. Чуйте за..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова коментира случая и постави акцент върху проблемите в системата за психично здраве в България. Жена намушка с нож трима души на столичния булевард "Витоша" (ОБНОВЕНА) Според д-р Гълъбова жената е..
Тема с продължение: Какво се случва с наредбите, засягащи парантерално хранене, какво дело в Административния съд на София предстои на 7 февруари – интервю в Lege Artis с д-р Антоанета Тончева , генетик и член на сдружението "Общност Мостове". Предстои открито съдебно заседание по сигнала за дискриминация на Наредба № 2 и Закона за здравето...
Катедра "Радио и телевизия" към Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски" организира среща с училищните медии в страната в рамките на своя годишен фестивал. Това обяви доц. Жана Попова в ефира на предаването "Нашият ден" . Според нея инициативата цели да обедини всички форми на училищна..
За естетичната медицина – регулацията, опасностите и решенията говорим в Lege Artis, след като министърът на здравеопазването Силви Кирилов разпореди преглед на нормативната уредба в сферата. Регионалните здравни инспекции, от своя страна, започнаха проверки за нерегламентирани дейности, свързани с естетичната медици. Вниманието на държавните..
2024 г. донесе значителни промени в пазара на недвижими имоти в България. Според доц. Мирослав Владимиров, икономист и член на борда на директорите на..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
Тази седмица първото професионално училище в страната ни чества своя 140-и юбилей. Това е Професионалната държавна търговска гимназия "Димитър..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg