От избиването на елитите до (само)отстраняването им от обществения разговор – 85 години след един от черните дни на Украйна.
Темата коментира в “Нашият ден“ с историка Манол Глишев:
“В младия СССР няма етноси и нации, всички са просто народ. Национализмите са не само преодолени, а и трябва да бъдат преодолени. СССР трябва да се превърне в утопия, в която нацията и произходът нямат никакво значение. Важното е какъв човек си, най-хубаво е да си пролетарий. Много лесно се оказа, че СССР наследява старата имперска идея от ядрото на територията.
Именно от европейската част на Русия. Столицата вече обратно е в Москва, където исторически е от XVI век и става така, че един първоначално чисто административно използван, дори неосъзнат от Съветските власти, руски национализъм започва да се налага над всички етноси в доскорошната руска империя, а отскоро вече СССР.
Трудно е да се говори за украински националисти в този период, не че не съществува украинско национално чувство. Напротив, то е стара реалност още от XVII век. В рамките на младия СССР, през 1937 г., са минали по-малко от 20 години, откакто формално СССР е започнала съществуването си“, посочва още той.
Украинският етнос е отделен самостоятелен етнос, който съществува със своя език и със своя собствена политическа претенция. Първо, в рамките на руската империя, където е наричан малоруски и където понякога е подиграван като провинциален, леко изолиран от големите събития в двете столици – Петербург и Москва – той продължава да съществува и след Съветската революция през 1917 година.
През 1937 г., в момент, когато Сталин управлява, който е безкрайно известен с масовите си жестокости, се затвърждава един процес, че СССР се управлява чрез държавен терор. Не само украинските естествени лидери, но и изобщо лидерите на всички етноси в СССР са естествена цел на този терор, за да не се разпадне новата държава, която се оказа продължение на старата империя с нова идеология. Жестокостите срещу украинския национален елит, етнически елит или само интелектуален елит, е неизбежна част от развоя на СССР. Това съвпада с чистка в самата партия. Терорът се превръща в легитимен начин да се управлява. След 1944 г. при сталинизацията на България това се наблюдава и у нас, принесено 100% като челен съветски опит“, казва още Глишев в ефира на “Нашият ден“.
“У нас паралелно започна да тече обезземляване, често насилствено, на селяните. Резултатът е, че елитът, който имаме днес, хората, които днес държат властта и парите, е изключително просташки. Нашият елит сега няма никаква връзка с Българското Възраждане. Старите възрожденски семейства 90 на 100 са унищожени. Няма смисъл да говорим за аристокрация, у нас аристокрация няма от XV век насам, у нас няма вече и буржоазия, у нас има новобогаташи, има простаци, има хора, които не знаят как се живее в града второ или трето поколение. Има хора, които са дърво без корен. Това го дължим на великолепното наследство на 1944 г.“, казва още Глишев и допълва:
“Това е процес, който е бил проведен с не толкова голям успех, макар и с повече жестокости, също и в Украйна през 1937 година“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
На 29 март за четвърти пореден път в София бе проведен Градски фестивал на семената. Освен традиционната размяна на семена, в програмата на фестивала имаше и лекции – свързани както с отглеждането на растения и запазването на агробиоразнообразието чрез възпроизвеждане на семената от стари местни сортове, така и такива, представящи инструментите на..
В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..
Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..
Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня? Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..
Коулман Мелет (27 май 1974 – 12 февруари 2009) е американски джаз китарист и вокалист, който загива трагично в самолетна катастрофа на 12 февруари 2009..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава..
В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg