От избиването на елитите до (само)отстраняването им от обществения разговор – 85 години след един от черните дни на Украйна.
Темата коментира в “Нашият ден“ с историка Манол Глишев:
“В младия СССР няма етноси и нации, всички са просто народ. Национализмите са не само преодолени, а и трябва да бъдат преодолени. СССР трябва да се превърне в утопия, в която нацията и произходът нямат никакво значение. Важното е какъв човек си, най-хубаво е да си пролетарий. Много лесно се оказа, че СССР наследява старата имперска идея от ядрото на територията.
Именно от европейската част на Русия. Столицата вече обратно е в Москва, където исторически е от XVI век и става така, че един първоначално чисто административно използван, дори неосъзнат от Съветските власти, руски национализъм започва да се налага над всички етноси в доскорошната руска империя, а отскоро вече СССР.
Трудно е да се говори за украински националисти в този период, не че не съществува украинско национално чувство. Напротив, то е стара реалност още от XVII век. В рамките на младия СССР, през 1937 г., са минали по-малко от 20 години, откакто формално СССР е започнала съществуването си“, посочва още той.
Украинският етнос е отделен самостоятелен етнос, който съществува със своя език и със своя собствена политическа претенция. Първо, в рамките на руската империя, където е наричан малоруски и където понякога е подиграван като провинциален, леко изолиран от големите събития в двете столици – Петербург и Москва – той продължава да съществува и след Съветската революция през 1917 година.
През 1937 г., в момент, когато Сталин управлява, който е безкрайно известен с масовите си жестокости, се затвърждава един процес, че СССР се управлява чрез държавен терор. Не само украинските естествени лидери, но и изобщо лидерите на всички етноси в СССР са естествена цел на този терор, за да не се разпадне новата държава, която се оказа продължение на старата империя с нова идеология. Жестокостите срещу украинския национален елит, етнически елит или само интелектуален елит, е неизбежна част от развоя на СССР. Това съвпада с чистка в самата партия. Терорът се превръща в легитимен начин да се управлява. След 1944 г. при сталинизацията на България това се наблюдава и у нас, принесено 100% като челен съветски опит“, казва още Глишев в ефира на “Нашият ден“.
“У нас паралелно започна да тече обезземляване, често насилствено, на селяните. Резултатът е, че елитът, който имаме днес, хората, които днес държат властта и парите, е изключително просташки. Нашият елит сега няма никаква връзка с Българското Възраждане. Старите възрожденски семейства 90 на 100 са унищожени. Няма смисъл да говорим за аристокрация, у нас аристокрация няма от XV век насам, у нас няма вече и буржоазия, у нас има новобогаташи, има простаци, има хора, които не знаят как се живее в града второ или трето поколение. Има хора, които са дърво без корен. Това го дължим на великолепното наследство на 1944 г.“, казва още Глишев и допълва:
“Това е процес, който е бил проведен с не толкова голям успех, макар и с повече жестокости, също и в Украйна през 1937 година“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Новото издание на култовото предаване " И рибар съм, и ловец съм " тази неделя е посветено на един неочакван аспект от риболовните и ловни практики – мечтата! Защото рибарите отдавна вече са повече мечтатели, отколкото колоси на семейната прехрана. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев беседват за новата мода в риболова, а именно "Хвани и..
На първи септември започва Църковната нова година . С какво е свързана датата, какво е значението на този ден, какви са приликите и разликите с другите вероизповедания – Ана-Мария Кръстева разказва в "Нашият ден". Кръстева обяснява: "Църковният календар е създаден за нуждите и изискванията на църквата. Има за цел да създава връзка между..
В "Мигранти с таланти" ви представяме Хестър Гартрел, която е от Лондон и живее в София от пет години. Тя има бакалавърска степен по история и теология MA (Hons) от Университета в Глазгоу и е завършила магистратура в Университета в Единбург. Преди да се премести в България, е работила в отдела за достъп и ангажираност на "Birkbeck, University of..
Само два и половина месеца, след като с тържествена церемония и много гости от цялата страна беше официално открита първата и единствена по рода си частна природонаучна колекционерска сбирка у нас, наречена "Дивите животни на България", и биологът, ловецът, приятелят на животните и водещ на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев я посети в Батак...
Журналистката Златина Димитрова създава блога "Лицата на махалата", за да разкаже историите на хората, сред които живее, и да пресъздаде духа на района около "Пиротска" и Женския пазар. "Харесва ми, че дефиницията на махала обхваща мястото, хората и клюките, и раздумките. Районът, на който е посветен блогът, пасва много на това – казва Златина..
Днес е официалното откриване на XXI Есенен салон на изкуствата Пловдив 2025. Най-големият културен формат на града обединява фестивали и отделни..
"Писма до… Документален разказ за едно все още неразкрито престъпление" със сценарист и режисьор Николай Поляков се игра в Художествената галерия в Созопол...
Изобразителното изкуство отново постави началото на “Aполония“. Изложбите на 41-вите Празници на изкуствата, които ще останат в Художествената галерия в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg