Ключова роля за развитието на българската икономика вече ще има първото пространство от данни за градска среда у нас Urban Data Space. Създаването му е инициирано от Института GATE към СУ "Св. Климент Охридски", или казано още – "Големи данни в полза на интелигентно общество". Той е първият високотехнологичен център за научни изследвания и иновации в областта на големите данни и изкуствения интелект в България и Източна Европа и е създаден като хъб на Международната асоциация на пространствата от данни.
Urban Data Space представлява разпределена архитектура, която функционира като една екосистема за данни, базирана на споделени политики и правила. Пространството съхранява данни от публични институции, частни субекти и граждани, които могат да се използват при равнопоставени условия така, че да насърчат иновациите, растежа и конкурентоспособността.
Пространството обединява данни, технологична инфраструктура и съответните механизми и правила за управление, които да улеснят сигурното предоставяне и споделяне на информация от различни институции, взели участие в него – държавни институти, корпорации, технологични фирми, общини, неправителствени организации и стартъпи.
Urban Data Space дава предпоставка за по-широката наличност от данни в цялата икономика на страната. Пространството цели да създаде обща мрежа от учени, технологични експерти, юристи, икономисти, социолози и предприемачи, която да стимулира взаимодействието между науката, бизнеса, правителството и гражданите.
По думи на проф. Силвия Илиева, директор на Института GATE, пространството осигурява сигурно и безпроблемно споделяне на данни между участниците в него, които са ценен ресурс за развитието на иновативни продукти, решения и услуги в полза на обществото.
"В това пространство от данни за града се интегрират както публични, така и частни данни, данни от гражданите, които са свързани с различни аспекти на града. Например чистота на въздуха, мобилност, енергийна консумация, логистика и транспорт. Всичко, което е от решаващо значение за създаване на един устойчив град, който да ни осигури по-добро място за живеене на всички нас“, каза проф. Илиева в "Какво се случва".
Тя обясни, че целта на Urban Data Space е да увеличи доверието у хората към споделянето на данни, за да вземат активно участие в пространството и така да спомогнат за подобряването на градската ни среда.
"Ние сме потребители на новите бизнес решения, които биха могли да се произведат в резултат на това споделяне на данни", добави проф. Десислава Петрова-Антонова, ръководител на проекта "Градове на бъдещето", защото "споделянето на данни всъщност осигурява предпоставка за нови услуги, които различни организации могат да доставят на гражданите"
Проф. Антонова обясни, че едно такова пространство от данни за градска среда, каквото е Urban Data Space, може да допринесе за спестяването на градските ресурси и да осигури устойчивост на града чрез оптимизация на градското планиране или зелена мобилност. То е двигател при създаването на т.нар. "цифров двойник на града", който представлява механизъм за взимане на информирани решения за управление на процесите и услугите на града.
Началото на първото българско пространство от данни за градска среда Urban Data Space ще бъде положено официално на международната конференция Data Spaces Discovery Day, която Институтът GATE в партньорство с Международната асоциация на пространствата от данни организира на 9 ноември в галерия VIVACOM Art Hall.
Повече за това защо е важно да разполагаме с едно такова пространство като Urban Data Space, какви точно са ползите от доверено споделяне на данни и какво ще се случи в рамките на конференцията, чуйте от проф. Силвия Илиева и проф. Десислава Петрова-Антонова в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме за всички, че и ще остане. Ето например достатъчно акъл как да бъде изградена бързо и без особени вложения от наша страна стратегическата магистрала до Видин. Отговорните за това фактори, разните там магистралостроители и давачите на обещания да взимат по лист и химикалка и да си водят записки. Чуйте за..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова коментира случая и постави акцент върху проблемите в системата за психично здраве в България. Жена намушка с нож трима души на столичния булевард "Витоша" (ОБНОВЕНА) Според д-р Гълъбова жената е..
Тема с продължение: Какво се случва с наредбите, засягащи парантерално хранене, какво дело в Административния съд на София предстои на 7 февруари – интервю в Lege Artis с д-р Антоанета Тончева , генетик и член на сдружението "Общност Мостове". Предстои открито съдебно заседание по сигнала за дискриминация на Наредба № 2 и Закона за здравето...
Катедра "Радио и телевизия" към Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски" организира среща с училищните медии в страната в рамките на своя годишен фестивал. Това обяви доц. Жана Попова в ефира на предаването "Нашият ден" . Според нея инициативата цели да обедини всички форми на училищна..
За естетичната медицина – регулацията, опасностите и решенията говорим в Lege Artis, след като министърът на здравеопазването Силви Кирилов разпореди преглед на нормативната уредба в сферата. Регионалните здравни инспекции, от своя страна, започнаха проверки за нерегламентирани дейности, свързани с естетичната медици. Вниманието на държавните..
2024 г. донесе значителни промени в пазара на недвижими имоти в България. Според доц. Мирослав Владимиров, икономист и член на борда на директорите на..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
Тази седмица първото професионално училище в страната ни чества своя 140-и юбилей. Това е Професионалната държавна търговска гимназия "Димитър..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg