Книгата "Виртуалният човек. Опит върху Фантоматиката" на автора Николай Генов задава важни въпроси за най-острите съвременни дебати на (транс)хуманизма за усилването – или може би изчезването – на човека. "Как се вписва човешкото в недрата на машината и по какъв начин техническите параметри картографират литературните сюжети? Според труда и наблюденията на Николай отговор на тези въпроси може да бъде потърсен в традицията на една концепция, която изкуството и науката продължават да възприемат телеологично – като обещание и заплаха на самото бъдеще. Да се мисли фантоматичното като тяло и тялото като фантоматичност – това е залогът на книгата на Николай Генов, която се обръща към поразителния философски апарат на полския фантаст Станислав Лем, за да очертае мястото на човека във виртуалната реалност.
"По тази тема е писано много в научната фантастика. Изчерпах прочита си върху виртуалното тяло, при Ърнест Клайн и Локяненко и реших да се занимая със самия жанр, да обособя един поджанр на научната фантастика и да изработя матрица, чрез която да категоризираме всички възможни произведения, да имаме инструменти, с които да четем такава литература, която ни говори за виртуални светове за аватари и компютърни игри и това да почива върху едно естествено развитие на жанра научна фантастика. Самото понятие виртуалност е много старо и за съжаление значи твърда много неща. Но Станислав Лем ми даде тази рамка, през която си позволих да разграфя една карта на виртуалното, чрез понятието, което той изковава – фантоматичност. Фантоматниката е онова проявление на виртуалността, което се отнася до компютърната симулация, до симулацията на свят от машина." – разказва авторът.
Фантомологията всъщност е наука, която се занимава със създаването на изкуствени среди, подобни на нашата до степен на неразпознаваемост. Николай се позовава на теорията на Станислав Лем, но разглежда практиките и на други имена, сред които Диодато, Бил Се Делюз, Мерло Понти. Николай споменава и разглежда Клапауций като радикален мислител, който обърква естествения ход на природата в творчеството на Лем. В края на книгата авторът установява, че изходната точка във фантоматиката е човешкото тяло, което се опитва да бъде все по-виртуално.
В епизод 613 "Трамвай по желание" прави радиопремиера на пълнометражния документален филм "Потопът и вкаменената гора", с режисьор Еленко Касалийски и по сценарий на Маргарита Бойчева. "Потопът и вкаменената гора" е филм за уникалния в световен мащаб природен феномен Вкаменената гора, който се намира на дъното на Черно море. Това е филм за..
Книгата на Николай Аретов "Преводната белетристика от първата половина на ХІХ век. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" разглежда изчерпателно преводните творби в периода от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854-1856). Авторът се спира върху развитието на "повествователната техника,..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес - ние не си даваме сметка, че нашият избор има..
Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство. Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..
На 28 ноември 2025 г. Сатиричният театър "Алеко Константинов" ще представи премиерата на комедията "Примадони" от Кен Лудвиг – една от най-енергичните и забавни пиеси на съвременната американска сцена. Постановката е на режисьора Калин Сърменов, който среща зрителите с остроумния свят на Лудвиг, изпълнен с обърквания, маскировки, влюбени герои..
