Всички обичаме да четем истории за семейни проклятия и скелети в гардероба. От античността до днес драмата и епосът като че ли интуитивно улавят онова, което днес е предмет на трансгенерационния подход в психоанализата, който изследва как непреработените травми, неизказаното и скритото в семейната история засяга и влияе до третото следващо поколение.
Как става това? "Когато родителите не съумяват да се справят с травмата, те я проектират, без да искат, върху децата си. Заради неизбежния процес на идентификация в хода на порастването, детето става приемник на темата табу, на онова-за-което-не-бива-да-се-говори и чрез цялостната идентификация с родителите, ние се идентифицираме и с травмите им – така възникват трансгенерационните травми или семейните фантоми, както ги нарича Бруно Клавие, автор на книгата "Семейните фантоми" – повод за разговора с психоаналитика Светлозар Василев, автор на българския предговор към книгата.
Освен от деца и родители, подобни травми се носят от цели общества, за което свидетелстват и последните 33 години от историята ни.
А начините да се отърсим от подобен травматичен багаж е да говорим за него, да си дадем сметка за греховете си, да осветяваме миналото и да го осмисляме. Започвайки, разбира се, първо от себе си.
Книгата на Клавие е четивна и има достатъчно допирни точки с нашия живот и като индивиди, и като общество.
Чуйте разговора със Светлозар Василев.
Д-р Светлозар Василев е психоаналитик и преподавател в Нов български университет. Първоначалното му образование е медицина, след което работи като психиатър към МУ-София и специализира психоанализа в Холандия и Великобритания. Докторската му дисертация изследва връзките между неблагополучията в детството и възникването на психични разстройства в зряла възраст. Автор е на монографията "Огледало на въображението. Психоанализа на филмовото преживяване", както и на публикации в областта на епидемиологията, общественото здраве, психоанализата и изкуството.
Д-р Василев е съосновател и настоящ председател на Българското психоаналитично общество, както и ръководител на Комитета за Нови Групи в Източна Европа към Международната психоаналитична асоциация.
Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12 милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е била жива и процъфтяваща. Представете си..
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Това е заглавието на изложбата на Гергана Минкова. Тя за втори път излага свои работи в галерия "Астри", сега – 17 произведения. В момента се намира в..
Извън добре познатите имена на пр. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански и Неофит Бозвели, има и друга, по-малко разказвана страна на българското..
Една от трите задушници, наречена още велика е в съботата преди деня на безплътните сили – Архангеловден. А е вангелско четиво от тази неделя е притчата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
