Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Артинсталация изследва паметта за политическото насилие от комунистическото минало

Съседите: форми на травмата (1945-1989)

Снимка: студио "The Neighbours"

"Съседите: форми на травмата (1945-1989)" е инсталация, която е плод на близо двайсет години проучвания и осем години сътрудничество, изследваща паметта за политическото насилие, завещана ни от комунистическото минало.

Изследователят Джулиан Шехирян, съвременната художничка Красимира Буцева, заедно с историчката Лилия Топузова, осъществяват този труден и многопластов проект, чийто краен резултат е толкова важен за колективната ни памет.

Експозицията представя над 40 интервюта с оцелели от репресиите на режима. В изложбата са пресъздадени жизнените пространства, в които са проведени интервютата. Към тях са добавени откъси от разказите на оцелелите, звуци и видеометериали от местата, където някога са се намирали лагерите в Белене и в Ловеч.

Заличени още преди краха на комунистическия режим, за живота в лагерите има много свидетелства, но само частичен документален материал. Със средствата на съвременното изкуството изложбата обединява в едно потапящо преживяване тези трудни за слушане, но важни за самоосъзнаването ни разкази.

Изложбата се открива на 3 ноември и продължава до 4 декември. Провежда се на две места – в Софийската градска художествена галерия и в студио "The Neighbours", ново пространство на ул. "Георги Бенковски" № 40.

Чуйте от звуковия файл Джулиан Шехирян и Красимира Буцева.

Джулиан Шехирян е мултимедиен артист, докторант по история в Принстънския университет. В артистичната си практика той създава инсталации, базирани на архивни и етнографски изследвания, изследвайки пресечните точки между пространства, материална култура, история и психология. Той работи върху дисертация за експериментални и интердисциплинарни практики в изкуството и науката на XX век. Предишната му инсталация Excavating the Psyche (Червената къща, 2015 г.) представи подкрепеното му от "Фулбрайт" изследване върху социалната история на психиатрията през тоталитарния период. Академичният му труд е публикуван от Columbia University Press, Bloomsbury, и Център за Академични Изследвания София.

Красимира Буцева е визуален артист, изследовател и преподавател. В практиката си, тя се занимава с политическо насилие, травма и история, в контекста на българския комунизъм чрез фотография, видео, звук и инсталация. Тя преподава в Лондонския колеж по комуникации към Университета по изкуствата в Лондон; носител е на наградата БАЗА (2022), била е стипендиант в Akademie Schloss Solitude (2021); и е участвала в самостоятелни и групови изложби в България, Великобритания, Сърбия, Германия, Китай и Южна Африка. През 2022 нейната статия "Vernacular memorial museums: memory, trauma and healing in post-communist Bulgaria" бе публикувана в Museums & Social Issues Journal.

Доц. д-р Лилия Топузова е изследовател, професор по история и директор на програмата за комуникация в Университета на Торонто. От 2003, като историк и режисьор на документални филми, тя проучва детайлно историята на българскя гулаг работейки с множество архиви и на терен с очевидци. Автор е на монограф и редица статии публикувани в American Historical Review, Gender & History, Routledge Handbook of Memory and Place, Journal of Visual Literacy, Encyclopedia of Transitional Justice. Тя е също автор на сценариите на документалните филми "Проблемът с комарите и другите истории," (2007) и "Сатурния" (2012), който също и режисира. Тя е гост изследовател в Leibniz-Zentrum für Zeithistorische Forschung - ZZF в Германия (2013), Brown University в САЩ ( 2014), York University в Канада (2015), the Center for Oral History and Digital Storytelling Concordia University Канада ( 2017), и Център за Академични Изследвания София (България, 2022).

Снимка – студио "The Neighbours"
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Някои постъпки не ги разбираме!

В редакция "Хумор и сатира" сме готови, ако се наложи, да проявим разбиране, снисхождение и всеопрощаване, но за неща като зъбите сме безкомпромисни, защото знаем колко е важно езикът да е зад тях. Какво ни изкара от равновесие тази седмица можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ще чуете: • Увод с песни от..

публикувано на 09.08.25 в 12:45

Вим Вендерс – погледът, който стига до всеки

"Времето на редактора" в петък, на 8 август, е посветено на 80-ата годишнина от рождението на германския режисьор Вим Вендерс. Вим Вендерс е един от големите магьосници в световното кино, създал мост между европейския авторски почерк и света. Независимо дали снима игрални или документални филми, видеоклипове на U2 или на Уили Нелсън, Вим Вендерс..

публикувано на 08.08.25 в 11:32

Белене – последният ни шанс да помним

В рубриката "Разговорът" във "Нашият ден" зам.-директорът на фондация "Софийска платформа" Борислав Димитров говори за инициативите "Визия за Белене" и лятното училище "Защо ни е да помним" 2025 г. Фондацията от години работи за укрепване на демократичната култура в България чрез гражданско образование, исторически диалог и застъпнически..

обновено на 08.08.25 в 11:11

Созопол посреща най-добрите в кукления и площадния театър

До 10 август в Созопол продължава Международният фестивал за куклен и площаден театър "Арлекино и Марионета". Фестивалът представя българските и европейските достижения в областта на професионалното куклено изкуство и площадния театър, а какво предстои днес и утре, ще разберем от редактора Ангелина Грозева. Слушайте!

публикувано на 08.08.25 в 09:56

Виртуозни български музиканти се събират за "Една нощ в двореца"

Спектакълът  "Една нощ в двореца "ще се състои на 8 август в Балчик.  Дворецът в Балчик ще се превърне в естествен декор на завладяващата история на неговата основателка – кралица Мария Единбургска, в чест на 150-годишнината от рождението ѝ. Морската сцена ще оживее с авторски композиции и класически произведения на плеяда виртуозни български..

публикувано на 07.08.25 в 10:51