Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Артинсталация изследва паметта за политическото насилие от комунистическото минало

Съседите: форми на травмата (1945-1989)

Снимка: студио "The Neighbours"

"Съседите: форми на травмата (1945-1989)" е инсталация, която е плод на близо двайсет години проучвания и осем години сътрудничество, изследваща паметта за политическото насилие, завещана ни от комунистическото минало.

Изследователят Джулиан Шехирян, съвременната художничка Красимира Буцева, заедно с историчката Лилия Топузова, осъществяват този труден и многопластов проект, чийто краен резултат е толкова важен за колективната ни памет.

Експозицията представя над 40 интервюта с оцелели от репресиите на режима. В изложбата са пресъздадени жизнените пространства, в които са проведени интервютата. Към тях са добавени откъси от разказите на оцелелите, звуци и видеометериали от местата, където някога са се намирали лагерите в Белене и в Ловеч.

Заличени още преди краха на комунистическия режим, за живота в лагерите има много свидетелства, но само частичен документален материал. Със средствата на съвременното изкуството изложбата обединява в едно потапящо преживяване тези трудни за слушане, но важни за самоосъзнаването ни разкази.

Изложбата се открива на 3 ноември и продължава до 4 декември. Провежда се на две места – в Софийската градска художествена галерия и в студио "The Neighbours", ново пространство на ул. "Георги Бенковски" № 40.

Чуйте от звуковия файл Джулиан Шехирян и Красимира Буцева.

Джулиан Шехирян е мултимедиен артист, докторант по история в Принстънския университет. В артистичната си практика той създава инсталации, базирани на архивни и етнографски изследвания, изследвайки пресечните точки между пространства, материална култура, история и психология. Той работи върху дисертация за експериментални и интердисциплинарни практики в изкуството и науката на XX век. Предишната му инсталация Excavating the Psyche (Червената къща, 2015 г.) представи подкрепеното му от "Фулбрайт" изследване върху социалната история на психиатрията през тоталитарния период. Академичният му труд е публикуван от Columbia University Press, Bloomsbury, и Център за Академични Изследвания София.

Красимира Буцева е визуален артист, изследовател и преподавател. В практиката си, тя се занимава с политическо насилие, травма и история, в контекста на българския комунизъм чрез фотография, видео, звук и инсталация. Тя преподава в Лондонския колеж по комуникации към Университета по изкуствата в Лондон; носител е на наградата БАЗА (2022), била е стипендиант в Akademie Schloss Solitude (2021); и е участвала в самостоятелни и групови изложби в България, Великобритания, Сърбия, Германия, Китай и Южна Африка. През 2022 нейната статия "Vernacular memorial museums: memory, trauma and healing in post-communist Bulgaria" бе публикувана в Museums & Social Issues Journal.

Доц. д-р Лилия Топузова е изследовател, професор по история и директор на програмата за комуникация в Университета на Торонто. От 2003, като историк и режисьор на документални филми, тя проучва детайлно историята на българскя гулаг работейки с множество архиви и на терен с очевидци. Автор е на монограф и редица статии публикувани в American Historical Review, Gender & History, Routledge Handbook of Memory and Place, Journal of Visual Literacy, Encyclopedia of Transitional Justice. Тя е също автор на сценариите на документалните филми "Проблемът с комарите и другите истории," (2007) и "Сатурния" (2012), който също и режисира. Тя е гост изследовател в Leibniz-Zentrum für Zeithistorische Forschung - ZZF в Германия (2013), Brown University в САЩ ( 2014), York University в Канада (2015), the Center for Oral History and Digital Storytelling Concordia University Канада ( 2017), и Център за Академични Изследвания София (България, 2022).

Снимка – студио "The Neighbours"
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Лудите кучета на лятото" – поезия без украшения и опаковки

В очакване В изгарящата горещина на следобеда, седя под дебелата сянка на дървото, около мен са налягали лудите кучета на лятото, и ние заедно чакаме да дойде по-добрият живот. Това стихотворение на поета и преводач Пейчо Кънев дава заглавие на новата му поетична книга. Редакторката ѝ, Силвия Чолева, пише за стиховете в нея: "Директна и сурова..

публикувано на 08.09.25 в 15:49

Иво Димчев: Истинската еволюция се ражда първо в изкуството

За границите на изкуството, за смелостта да бъдеш себе си и за силата на музиката да лекува и провокира – разговор в "Нашият ден" с един артист, който трудно се побира в едно определение. Иво Димчев е хореограф, певец, композитор, визуален провокатор и куиър активист – човек, който в месеците на най-тежка изолация заради Covid 19 превърна личните..

публикувано на 08.09.25 в 10:44

Акценти от третото издание на Station Street в Пловдив

8 септември е последният ден на пловдивския фестивал Station Street. Какви бяха акцентите в третото издание на форума и какво да очакват жителите и гостите на града днес разказва в "Нашият ден" Цветан Цветанов. Чуйте в звуковия файл: 

публикувано на 08.09.25 в 09:50
Mahlzeit (

Варна – сцена на съвременното изкуство

Днес (на 8 септември) приключва "Буна 3" – третото издание Международния форум за съвременно изкуство. Най-голямата платформа за съвременно изкуство с международно участие у нас започна през 2023-та и вече две поредни години събира по над 150 артисти от България и света, които трансформират морската столица с над 50 събития – изложби, намеси в..

обновено на 08.09.25 в 09:47
Църква

На Рождество Богородично празнува град Берковица

На 8 септември православният свят чества църковния празник Рождество на Пресвета Богородицап. Празнува и град Берковица.  Празникът на града се отбелязва от 1998 година, а програмата е наситена с културни събития. Какви са те –  пред редактора Таня Любенова  разказва кметът на града – Радослав Найденов.

публикувано на 08.09.25 в 09:24