По някаква странна логика любовта към родното, която наричаме със заемката "патриотизъм", в последните десетилетия не просто се пренебрегва, но и открито се обвинява в подстрекателство към ксенофобия, агресивни демонстрации и кичозни прояви. Основания, разбира се, ще се намерят в европейската история, когато зад маската на патриотизма са прикривани завоевателни и човеконенавистни намерения.
В днешната ни реалност претенциите за синовна любов към родината и защита на интересите ѝ също често са параван за политически кариеризъм, стремеж към материално облагодетелстване и лесна слава. Значи ли това, че родолюбието е по природа "заразено" с пороци и най-малкото винаги трябва да се подозира в нездрави подтици. В личен план едва ли някой би твърдил, че да обичаш собствените си роднини автоматично те кара да мразиш всички чужди роднини или да си татуираш образите на любимите същества на гърдите.
Защо се радваме и поздравяваме сънародниците си в чужбина, че пазят традициите, езика и любовта си съм България, а на собствените си деца обясняваме в каква мизерна държава са имали нещастието да се родят, пращаме ги на уроци по английски още преди да са проговорили майчиния си език и ги подготвяме за емигранти. В какво се изразява здравото чувство за принадлежност и любов към отечеството и как можем да го предадем на децата си. Факт е, че тъкмо хора, които са откъснати от родната земя и са почувствали липсата ѝ, най-добре усещат и осмислят връзката си с нея и основанията да я ценят и обичат.
Извън сезона на ваканциите в рубриката "Всичко за образованието" разговаряхме с организаторките на две интересни летни "училища" за деца от страната и родени или живеещи в чужбина: Елена Павлова – на детската ваканция "Моето българско лято" и Пепа Чавдарова – на Възрожденско училище "Аз съм българче". Чуйте ги.
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
"Адвент – повест за добрия пастир" е една от най-известните книги на исландския писател Гюнар Гюнарсон, която продължава да вълнува читателите и до днес...
Драматичният театър "Стоян Бъчваров" във Варна обяви създаването на нов театрален фестивал в морската столица. Първото издание на Черноморския театрален..
Тази вечер в Зала 1 на НДК в столицата е премиерата на документалния филм "Милен", посветен на журналиста Милен Цветков. Документалният разказ обхваща..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg