По някаква странна логика любовта към родното, която наричаме със заемката "патриотизъм", в последните десетилетия не просто се пренебрегва, но и открито се обвинява в подстрекателство към ксенофобия, агресивни демонстрации и кичозни прояви. Основания, разбира се, ще се намерят в европейската история, когато зад маската на патриотизма са прикривани завоевателни и човеконенавистни намерения.
В днешната ни реалност претенциите за синовна любов към родината и защита на интересите ѝ също често са параван за политически кариеризъм, стремеж към материално облагодетелстване и лесна слава. Значи ли това, че родолюбието е по природа "заразено" с пороци и най-малкото винаги трябва да се подозира в нездрави подтици. В личен план едва ли някой би твърдил, че да обичаш собствените си роднини автоматично те кара да мразиш всички чужди роднини или да си татуираш образите на любимите същества на гърдите.
Защо се радваме и поздравяваме сънародниците си в чужбина, че пазят традициите, езика и любовта си съм България, а на собствените си деца обясняваме в каква мизерна държава са имали нещастието да се родят, пращаме ги на уроци по английски още преди да са проговорили майчиния си език и ги подготвяме за емигранти. В какво се изразява здравото чувство за принадлежност и любов към отечеството и как можем да го предадем на децата си. Факт е, че тъкмо хора, които са откъснати от родната земя и са почувствали липсата ѝ, най-добре усещат и осмислят връзката си с нея и основанията да я ценят и обичат.
Извън сезона на ваканциите в рубриката "Всичко за образованието" разговаряхме с организаторките на две интересни летни "училища" за деца от страната и родени или живеещи в чужбина: Елена Павлова – на детската ваканция "Моето българско лято" и Пепа Чавдарова – на Възрожденско училище "Аз съм българче". Чуйте ги.
С Мария, Анна и Антон тръгваме на едно пътешествие из екзотични места – там, където какаовият плод е приютен под щедрите сенки на високи бананови палми или отрупани с манго и папая дървета. Островът, на който отиват е Гренада и е сред многото в Карибския басейн. А Мария, Анна и Антон, не просто търсят приключения сред джунглата на "Какаовия колан"...
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..
Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е..
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..
Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
Първите стипендии "Контрасенсус" за млади учени и насърчаване на изследователското любопитство, в чест и памет на проф. Ивайло Дичев, бяха връчени в края..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg