Патриотизмът е добродетел и няма нищо общо с фалшивата показност и омразата към другия

По някаква странна логика любовта към родното, която наричаме със заемката "патриотизъм", в последните десетилетия не просто се пренебрегва, но и открито се обвинява в подстрекателство към ксенофобия, агресивни демонстрации и кичозни прояви. Основания, разбира се, ще се намерят в европейската история, когато зад маската на патриотизма са прикривани завоевателни и човеконенавистни намерения.

В днешната ни реалност претенциите за синовна любов към родината и защита на интересите ѝ също често са параван за политически кариеризъм, стремеж към материално облагодетелстване и лесна слава. Значи ли това, че родолюбието е по природа "заразено" с пороци и най-малкото винаги трябва да се подозира в нездрави подтици. В личен план едва ли някой би твърдил, че да обичаш собствените си роднини автоматично те кара да мразиш всички чужди роднини или да си татуираш образите на любимите същества на гърдите.

Защо се радваме и поздравяваме сънародниците си в чужбина, че пазят традициите, езика и любовта си съм България, а на собствените си деца обясняваме в каква мизерна държава са имали нещастието да се родят, пращаме ги на уроци по английски още преди да са проговорили майчиния си език и ги подготвяме за емигранти. В какво се изразява здравото чувство за принадлежност и любов към отечеството и как можем да го предадем на децата си. Факт е, че тъкмо хора, които са откъснати от родната земя и са почувствали липсата ѝ, най-добре усещат и осмислят връзката си с нея и основанията да я ценят и обичат.

Извън сезона на ваканциите в рубриката "Всичко за образованието" разговаряхме с организаторките на две интересни летни "училища" за деца от страната и родени или живеещи в чужбина: Елена Павлова – на детската ваканция "Моето българско лято" и Пепа Чавдарова – на Възрожденско училище "Аз съм българче". Чуйте ги.