Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Историческият инструмент сакбът през погледа на Емил-Джордж Атанасов

Снимка: Wikipedia

"Сакбътът е предшественикът на цугтромбона, като той произлиза всъщност от т.нар. slide trumpet, който е първият тромпет с цугов механизъм от XIV век" – това разяснява Емил-Джордж Атанасов – единственият български изпълнител на старинния инструмент. Завършилият престижния университет за музика Guildhall в Лондон допълва, че "основната разлика между тромбона и сакбъта е в големината. Сакбътът има по-тесни тръби, камбаната му е по-малка, мундщукът е по-плитък, но най-съществената разлика е в тембъра на инструмента, който звучи доста по-меко и даже има една характеристика с въздух в звука... Сакбътът не позволява военно свирене с твърди атаки... По-скоро трябва да се подхожда вокално, защото през Средновековието и малко след това сакбътът е съпровождал човешки гласове в църквата".

Сакбътът партнира особено успешно на други духови инструменти като например корнета – но не става дума за модерния меден духов инструмент, подобен на тромпета. Въпреки сходството в името двата инструмента нямат общо с изключение на начина на звукоизвличане – чрез трептенето на устните на изпълнителя. Корнетът, използван през Средновековието, Ренесанса и Барока, наричан още "цинк", се прави от дърво, покрито с кожа, и има дълговидна форма, чашковиден наустник и пръстови дупки. Освен с корнета, сакбътът исторически се комбинира и с дървения духов инструмент крумхорн.

Как се е зародил интересът на Емил-Джордж Атанасов към исторически информираните изпълнителски практики, кога е била първата му среща със сакбъта, както и какви съвети би дал на младите си колеги, които имат желание да започнат да се занимават с ранна музика, можете да чуете този вторник (15 ноември) от 23 часа в предаването "Музика хисторика", когато ви запознаваме отблизо с този интересен инструмент. Вечерта допълват записи на Английския и Нюйорския корнет и сакбът ансамбъл и на състава His Majestys Sagbutts And Cornetts на произведения от Михаел Преториус, Хайнрих Бибер, Готфрид Райхе, Даниел Шпеер, Франческо Скарлати, Джовани Габриели, Джироламо Фрескобалди, Алфонсо Ферабоско - баща и Орландо Ди Ласо.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Виктор Янакиев (вляво) и Антон Митов

Антон Митов представя: Виктор Янакиев – класически музикант

През 1992 година родителите на Виктор заминават за Аржентина, където основават класически оркестър. Там се ражда Виктор, който като дете говори само испански и английски език. След завършване на средното си образование той идва в България и решава да остане тук. Защо? За аржентинския фолклор, "двете различни Аржентини", тангото, китарата, певеца,..

публикувано на 01.07.24 в 13:19

Българският "Лоенгрин" – празник на вокалното изкуство и оркестрово майсторство

"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в..

публикувано на 01.07.24 в 12:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 31 юли 2024 г.

1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..

публикувано на 30.06.24 в 10:40

Британският критик Грегор Таси – впечатлен от солистите, хора и оркестъра на Софийската опера

Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..

публикувано на 30.06.24 в 08:05

Студии върху историята и настоящето на фестивала "Софийски музикални седмици"

Излезе  една дългоочаквана книга – " Студии върху историята и настоящето на фестивала  "Софийски музикални седмици"  от Диана Данова-Дамянова. Това е първото по-мащабно и целенасочено изследване на Международния фестивал "Софийски музикални седмици".  Под формата на четири студии се проследява неговата 55-годишна история от създаването му през..

публикувано на 29.06.24 в 11:30