Годишната изложба "Драматургия на пространството" на секция "Сценография" при Съюза на българските художници представя творби на над 30 художници. Това са сценографски реализации и произведения – части от театрални спектакли, чиито качества преминават обичайната сценична форма и имат самостоятелен живот на творби на изобразителното изкуство.
Зрителят са потапя в атмосферата на специфичната работа на сценографа, виждайки крайния резултат от една усилена творческа дейност, която съчетава талант, огромни познания и вникване в драматургичния текст в дълбочина. Труд, който много често остава скрит в своята мащабност за публиката.
Форматът на изложбата е изграден като впечатляващ театрален спектакъл, който ни разказва за различни представления и проекти и показва най-нови решения в сценографското изкуство.
Инсталации, мапинг, деструктуриране, различни пърформативни форми, видеоефекти и още много изненадващи сценографски решения отвеждат любопитния посетител в света на художника сценограф и съвременното театрално изкуство.
Куратори
Петър Митев, Ханна Шварц, Момчил Алексиев
Творческата работа на художниците сценографи е характерна със своя специфичен изобразително-пластичен език в сценичното пространство, а често след появата на модерния театър – и извън неговите предели. Този език е традиционно подчинен на работата върху драматургични текстове като се започне от класическата световна драматургия, която извежда изконни човешки ценности и стигнем до днешните текстове с остра насоченост към проблемите на съвременния свят.
Представените сценографии през средствата на съвременни език на драматургията от българки и чужди автори посочва проблеми и търси отговори на теми като гражданското законодателство, малцинствата, легализацията на марихуаната и проституцията, ЛГБТ общностите и т.н. Не липсват сюжети и от т. нар. политически театър.
Повдигнатите въпроси остават отворени, а посланията на авторите - основно режисьор и сценограф продължават да живеят и след театралното представление. В този контекст работата на сценографите преминава през повествованието с тяхното гражданско отношение и, разбира се, с личните им качества на художници. Ето защо реализираните сценографии често са плод на мощен творчески акт, експеримент и имат силен футуристичен заряд.
Журито на изложбата "Драматургия на пространството", организирана от секция "Сценография" към СБХ в състав - проф. Васил Рокоманов, председател на журито, проф. Станислав Памукчиев, Долорес Дилова и Боряна Вълчанова отличи сред силно представилите се автори в изложбата три равностойни награди на сценографите Мариета Голомехова, Петя Боюкова и Петър Митев.
Изложбата "Драматургия на пространството" е своеобразно продължение на поредицата, започнала през 2017 с успешната изложба "Мост през времето" в зала "Райко Алексиев" на СБХ, която срещна в едно пространство две поколения български сценографи. Последва проектът "Вдъхновителите", представян от 2022 година в български културни институти в чужбина. Основен фокус в него са автори, чиито имена присъстват ярко на сцената през 60-те – 80-те години на миналия век и бележат развитието на сценографското изкуство през следващите десетилетия.
Катерина Хапсали е изкусен разказвач, авторка на романите "Гръцко кафе" и "Сливовиц", на сборниците с разкази "Хора" и "Вкусни разкази", на "През девет планини" – сборник със стихотворения, също пожънал голям успех сред читателите. За романа си "Гръцко кафе" Хапсали печели награда "Перото" в категория "Проза" за 2015 година, както и отличието..
След като първата ѝ книга "Столетниците: благословия или орисия" предизвика голям интерес, Мира Добрева се завръща с продължение – "Столетниците 2. Загадката на дълголетието" и отново ни въвежда в света на хора, прекрачили прага на вековния живот, като събира техните съдби и мъдрост. Мира Добрева е единственият телевизионен журналист в света..
"Показвайки един миниатюрен фрагмент от света на днешното изобразително изкуство, с художници от цяла България, Австралия, Австрия, Франция, Италия, Русия, Япония, САЩ и др., ФОРМАТ 30/30 израсна като знак за обмен, споделяне, съизмерване и вдъхновение. Събуди отхвърлени форми на художествени изяви и потвърди тяхната обоснованост. И макар..
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
