През месец декември почитателите на една пленителна музика и оригинален танц, за пореден път ще отбележат Световния ден на тангото – 11 декември. Датата е избрана неслучайно, защото на този ден са родени двама от най-емблематичните представители на тази „житейска философия”. Карлос Гардел – роден през 1890 година – певец, композитор, актьор, и Хулио Де Каро – роден през 1899 година – цигулар и композитор. Двамата популяризират и пренасят страстта и магията на тангото по целия свят.
Както всичко красиво и създаващо радост за човека, макар и понякога за кратко, така и тангото е споходено от крайно противоположни мнения и отношение. От сладостното усещане, че някой те харесва и танцовата страст те понася някъде из облаците, до отвращение и ненавист и към танца и към танцьорите…
Още през първите десетилетия на 20 век влиятелни монархически фигури дават да се разбере, че тази нова танцова мания не само не заслужава внимание, но е и вредна за обществения морал. Германският кайзер Вилхелм забранява на своите придворни да се докосват до този танц, което прави и император Франц Йосиф във Виена, като забранява на войниците да танцуват танго, докато са във военна униформа.
Интересна е историята, в която се разказва за първите срещи на Папа Пий X с магнетизма на тангото. Най-напред го заклеймява като неблагопристоен танц, но любопитството надделява и той кани в Папския дворец двойка танцьори, която представя пред Светия отец един стилен танц и вълнуваща музика. Малко след това клеймото е премахнато и танго общността получава одобрението на Папа Пий X.
Музикалният ритъм, който докосва сърцето, и движенията на телата, разпалващи въображението, може би нямаше да имат това влияние без мелодичността на бандонеона – основния музикален инструмент в танго стихията. Създаден е в Германия и добива огромна популярност в Аржентина. И само на пръв поглед наподобява акордеона, защото звукът му е като приглушен звук на орган, но въздействието му е на „разказвач“ на истории, което прави неговата музика запомняща се и обичана.
Иво Парушев, нашият гост в предаването, сподели любопитни факти за най-известния музей в Буенос Айрес, посветен на тангото. Разказа и интересни моменти от историята на този танц и музика, като начин на живот.. През 90-те години, по време на следването си в университета в Оксфорд, Великобритания, Иво Парушев открива аржентинското танго и то бързо става негово основно хоби. Започва да колекционира танго музика и обича да танцува за удоволствие… Организира културни събития в областта на музиката и танца и с неговото дейно участие, на 11 декември в зала "България", се организира концерт с музика от репертоара на танго оркестъра на Освалдо Пулиезе. Днес г-н Парушев живее в Швейцария, но всяка година не пропуска да се върне в България по повод отбелязването на Световния ден на тангото.
Повече информация за събитието на 11 декември 2022 г. и за историята на тази „житейска философия“, е публикувана на сайта www.diadeltango.com.
Снимки – diadeltango.com и Божидар Любенов
Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят. Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно. Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..
Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..
"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...
Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия. Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..
"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg