През месец декември почитателите на една пленителна музика и оригинален танц, за пореден път ще отбележат Световния ден на тангото – 11 декември. Датата е избрана неслучайно, защото на този ден са родени двама от най-емблематичните представители на тази „житейска философия”. Карлос Гардел – роден през 1890 година – певец, композитор, актьор, и Хулио Де Каро – роден през 1899 година – цигулар и композитор. Двамата популяризират и пренасят страстта и магията на тангото по целия свят.
Както всичко красиво и създаващо радост за човека, макар и понякога за кратко, така и тангото е споходено от крайно противоположни мнения и отношение. От сладостното усещане, че някой те харесва и танцовата страст те понася някъде из облаците, до отвращение и ненавист и към танца и към танцьорите…
Още през първите десетилетия на 20 век влиятелни монархически фигури дават да се разбере, че тази нова танцова мания не само не заслужава внимание, но е и вредна за обществения морал. Германският кайзер Вилхелм забранява на своите придворни да се докосват до този танц, което прави и император Франц Йосиф във Виена, като забранява на войниците да танцуват танго, докато са във военна униформа.
Интересна е историята, в която се разказва за първите срещи на Папа Пий X с магнетизма на тангото. Най-напред го заклеймява като неблагопристоен танц, но любопитството надделява и той кани в Папския дворец двойка танцьори, която представя пред Светия отец един стилен танц и вълнуваща музика. Малко след това клеймото е премахнато и танго общността получава одобрението на Папа Пий X.
Музикалният ритъм, който докосва сърцето, и движенията на телата, разпалващи въображението, може би нямаше да имат това влияние без мелодичността на бандонеона – основния музикален инструмент в танго стихията. Създаден е в Германия и добива огромна популярност в Аржентина. И само на пръв поглед наподобява акордеона, защото звукът му е като приглушен звук на орган, но въздействието му е на „разказвач“ на истории, което прави неговата музика запомняща се и обичана.
Иво Парушев, нашият гост в предаването, сподели любопитни факти за най-известния музей в Буенос Айрес, посветен на тангото. Разказа и интересни моменти от историята на този танц и музика, като начин на живот.. През 90-те години, по време на следването си в университета в Оксфорд, Великобритания, Иво Парушев открива аржентинското танго и то бързо става негово основно хоби. Започва да колекционира танго музика и обича да танцува за удоволствие… Организира културни събития в областта на музиката и танца и с неговото дейно участие, на 11 декември в зала "България", се организира концерт с музика от репертоара на танго оркестъра на Освалдо Пулиезе. Днес г-н Парушев живее в Швейцария, но всяка година не пропуска да се върне в България по повод отбелязването на Световния ден на тангото.
Повече информация за събитието на 11 декември 2022 г. и за историята на тази „житейска философия“, е публикувана на сайта www.diadeltango.com.
Снимки – diadeltango.com и Божидар Любенов
Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на Международната организация на театралните критици. Обществото присъди Годишната си награда на уважавания театровед за неговата неизменна преданост и рицарско служене на българския театър, за..
Изложбата на Иван Русев "Бяло" в галерия "Арте" е част от събитията по повод 70-aта годишнина на автора. Камерната експозиция включва 11 бели каменни пластики, 20 рисунки във вътрешното пространство и няколко по-големи скулптури в откритото пространство на галерията. Обединяващото е белият цвят на камъка и мощната творческа енергия на автора...
В книгата си "Граф Дренски – безделник по душа" Траян Антов представя коктейл от лични спомени, шеги и закачки, разкази за остров Бали и Виетнам и опити за сериозни разсъждения. На страниците се мяркат негови роднини и Румен Урумов, Елисавета Багряна, Елена Бобевска, Таню Киряков, Пламен Димитров, Дора Габе, Тома Спространов, Весел Цанков, Ники..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните навици на зайците" е пиеса, писана от Станислав Стратиев през 1996 година и поставяна само веднъж. Николай Урумов, в качеството на режисьор и актьор, съживява този сатиричен сюжет за "България,..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на изобразителното изкуство. На 27 юни в Софийската градска художествена галерия се състоя лекция на тема "Дечко Узунов и неговото наследство в Казанлък". В "Артефир" д-р Пламен Петров говори за..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg